Джон Апдайк - Заека се укроти

— Благодаря — дрезгаво казва на сина си. — Ще го прочета, когато тръгнете. Тия проклети араби. Притеснявам се да не изпуснете вашия самолет.

— Не се притеснявай. Все още имаме много време. Даже и мама не би се изгубила по пътя, нали?

— Карайте на изток оттук до шосе 75, а после на юг до отбивка 21. Шосето сякаш отива наникъде, но след четири-пет километра ще видите летището. — Хари си припомня собственото си пътуване по тъй странна магистрала, липсата на указателни табели, стъблата на палмите, тънки като струйка потекла боя, шоколадовата мацка с шапчица на стюардеса в червеното камаро с подвижен покрив, която караше опасно близо зад него, а след това дори не го погледна, с чипото си носле и издадените устни, и то му се струва нереално, облято във фалшива слънчева светлина като емайл, като онази жълта слънчева светлина, дето я правят с прожектори по телевизионните шоута. Тогава нямаше абсолютно никакви грижи. Намираше се в рая, а не го осъзнаваше. Усеща как тялото му се изпотява от страх, надушва собствената си пот, лепкава като тинята на дъното на кладенец, и вижда Нелсън, изправен там, окъпан в изкуствената светлина на света, който все още не се е сринал в смъртта, спретнат и напрегнат в белезникавия костюм, с който е облечен, вместо с дънковото яке, което носеше при полета за насам. Яката на ризата му пак е разтворена, така че прилича на комарджия, прекарал цяла нощ в залагания и свалил вратовръзката си в разгара на играта на покер. Беше тук близо седмица, а почти не бе видял слънце. Малкото петно на мустаците му дразни Хари, а хлапето постоянно привлича вниманието му върху него, като подсмърча и попипва долната част на носа си, сякаш надушва лепкавия страх на баща си. Той казва:

— Освен това, татко, забелязах, че случаят на Дейон Сандърс е избутан назад в спортните страници, а някъде в раздел Б има една статия за борбата с тлъстините, която определено ще те разсмее.

— Даа, тлъстините. Имам тлъстини даже и отвътре.

Това сякаш бе сигнал синът му да добие загрижен вид и да попита:

— Как си ти всъщност? — Лицето на хлапето леко побелява около устните, сякаш се бои, че баща му действително ще му разкаже. Прическата му също го дразни — къса отгоре и твърде дълга отзад, с тази жалка опашка. И малката обичка.

— Доста добре, като се има предвид положението.

— Чудесно. Този едър месест лекар със странния акцент излезе навън и говори с нас, и каза, че обикновено след първия инфаркт голяма част от хората не оживяват, а в твоя случай, поне за известно време, е просто въпрос на известна промяна в стила на живот.

— Този тип има нещо против чипса и хотдозите. Ако Бог не е искал да ядем сол и мазнини, защо ги е направил толкова вкусни?

Очите на Нелсън потъмняват и помътняват, както става всеки път, когато баща му споменава Бог. Разговорът постоянно заяжда, не може да потръгне, Хари непрекъснато си мисли как пропада, хлапето е като тежест върху гърдите му. Хайде, казва си, опитай. Само веднъж се живее.

— Пру ми каза, че цяла нощ не си спал от притеснение.

— Ами, да. Е, малко преувеличава. Не знам защо не мога да спя тук. Всичко ми се струва фалшиво, а и има разни неща в Брюър, за които трябва да се погрижа.

— Като представителството ли? Обикновено седмицата между празници е слаба. Всички се чувстват разорени след Коледа.

— Ами, да, и други неща. Непрекъснато се чувствам изтормозен.

— Такъв е животът, Нелсън. Тормоз.

— Предполагам, че е така.

Хари казва:

— Мислех си за нашия разговор, че тойотите са скучни. Трябва да им признаеш, опитват се да направят линията по-секси. Следващата есен ще вкарат луксозен лексус седан. Даже с осемцилиндров V-образен двигател.

— Да, ама няма да позволят на нас, обикновените представителства, да го продаваме. Разработват си цяла нова мрежа за продажби на дребно. Нека, и без това ще пропадне. Японците не са италианци. Луксът не им се удава.

— Забравих за отделните представителства за Лексус. Казвам ти, Нелсън, не съм съвсем в час. В пълна мъгла съм.

— Като всички нас — казва Нелсън.

— А, да, и отчетите. Мислех си за тях. Трудно ли ти е да продаваш употребяваните? Не бъди алчен. Не бива да очакваш повече от десет процента надбавка, струва си да намалиш печалбата просто за да се движи стоката.

— Окей, татко. Щом казваш. Ще пробвам.

Разговорът отново заяжда. Рой се извива в ръцете на баща си. Хари пропада, светлината е просто обвивката на тъмнината, по-тънка от обшивката на самолет, по-тънка от алуминиева кутийка бира. Да се хване за нещо, каквото и да е.