Джон Апдайк - Заека се укроти

— Всичко — отговаря Дженис, възхитена от този мъж, готов да й обяснява разни неща, езикът й се показва, докато се подготвя да се съсредоточи.

— Давайте, тогава — бодро казва доктор Олман и свива едната ръка в едър юмрук, а с пръстите на другата започва да й показва как са разположени коронарните артерии върху повърхността на сърцето, как разклоненията им проникват в трудолюбивия мускул. Хари днес вече е гледал тази демонстрация и прави знак на Джуди да се приближи до леглото. Тя е облечена с розовата официална рокличка, с която бе слязла от самолета, и колосана бяла панделка на плитката си. Слънцето от вчерашното приключение в морето е изгорило носа й и лицето точно под ясните зелени очи, там, където луничките й са най-нарядко. Тя постоянно зяпа сърдечния му монитор.

— Какво виждаш? — пита я дрезгаво.

— Като малък гърчещ се червей, който само пълзи и пълзи.

— Това е животът — казва й. — Това е дядо ти.

Джуди се поддава на някакъв импулс: облягайки се на леглото, тя се опитва да прегърне възрастния мъж, като разбърква и опъва маркучите и жиците, прикачени към горната част на тялото му.

— О, дядо — признава тя — аз съм виновна!

Дъхът й пари врата му. Той я прегръща, доколкото може, с онази ръка, която не е прободена от системата.

— Не бъди глупава. За какво си виновна?

— За вчера. Дето те уплаших.

— Не си ме уплашила, миличка. Мексиканският залив ме уплаши. Ти не се ли уплаши?

Тя разплакано клати глава, не. Това му се струва поредното чудо.

— Защо? — пита я.

Гладкото й малко личице придобива онова притворено изражение, което у зрялата жена говори, че се кани да излъже. Тя казва леко превзето:

— Нали беше с мен, дядо. А и имаше много други лодки наблизо.

Той подновява полупрегръдката си. Крехкото й малко телце е податливо, нещо го е напуснало; чувства дразнене в гърлото си, може би от вчерашното нагълтване със солена вода. Очите му се замъгляват от парещото облекчение на сълзите. По телевизията мъже с широки рамене и тесен ханш се разхождат като богове от Олимп сред облаците. Вече даже не може да се разбере кой е бял и кой е черен. Въпреки че не виждат, водещите продължават да крещят с напрегнати, развълнувани гласове. Рекламен клип показва как едно субару се друса, изкачвайки планина от шасита на изпочупени коли.

— Искаш ли да сменим канала? — пита той Джуди и отмества ръката й от бинтованата си китка, която го боли, и я слага върху дистанционното на телевизора на металната бежова поставка. Обляга се назад и изпитва усещането, че белите стени се разтеглят около него, както океанът вчера, а леглото му се превръща в сал. Джуди прехвърля каналите: състезание по борба, някакво шествие, някаква антиреклама, в която Карл Малден излайва, че с пътническите чекове на Америкън Експрес не могат да те оберат, мъж и жена, облечени в черно, карат кънки върху бляскав лед, комичен филм на ужасите за това, какво е да си подрастващ върколак в Лондон, и друг някакъв филм, който се казва, както научават в паузата „Юмруците на Брус Лий“. Кунгфу насилието е достатъчно интересно, че да задържи вниманието на Джуди за няколко минути. Откъслеци от думите, които доктор Олман уж поверително и все пак с типичния жив австралийски маниер съвсем отчетливо нарежда на Дженис, се сливат със сцените на екрана — убийствени ритници, които режисьорът е показал в забавен кадър, изящно размазани ориенталски цветове.

— … предварителни тестове… белодробна конгестия, типична след инфаркт на миокарда… задържане на кръв… изтичане в белодробната тъкан… хидралазин… възпаление на перикарда… Дилантин… обриви, диария, косопад… не искам да стигаме до пейсмейкър за човек на неговата възраст…

Брус Лий нанася ритник, втори, трети и трима елегантно облечени главорези бавно политат към ъглите на стаята, натрошавайки мебелите сякаш са бисквитки с късметчета. Внезапно Джуди отново сменя канала, попада на онази реклама, която Хари обожава, за някакъв овлажняващ лосион за тяло, чието име така и не може да запомни, но не може да забрави изражението върху лицето на модела, как се усмихва над голото си рамо, докато се промъква зад вратата на банята, а след това отново излиза с доволен лукав израз, мократа й коса увита в тюрбан с голяма мека хавлиена кърпа, гърдите й се виждат до цепката, но зърната й са извън екрана, ако само екранът беше малко по-широк, ако само можеше да забави кадъра, както във филма с кунгфуто, може би за част от секундата щеше да мерне зърно; и как се отпуска в син плюшен диван, сякаш е напълно задоволена, прекрасните й очи с мазни клепачи се притварят, веждите й са малко плътни, като на Синди Мъркет, а после идва онзи кадър, в който тя е облечена за излизане, цялото й тяло все още влажно от лосиона под златистото ламе.