Джон Апдайк - Заека се укроти

— За бога — казва тя, сякаш раздразнението, което Хари изпитва към единственото им живо дете, се е прехвърлило върху нея. — Говорих с него два часа по телефона и беше напълно нормален. — Но все пак хваща малкото момиченце за ръка и двете тръгват по лъскавия, вълнист коридор, търсейки номера на стаята, 326. Този номер напомня нещо на Дженис. Някога по-рано, къде ли? В кой живот?

Пру сяда върху твърдата пейка — нетапицирана, вероятно за да обезкуражи безделниците — и се опитва с шепнене и подрусване да успокои Рой. След пет минути с подобно на хълцане изхлипване той заспива, облегнал се тежко върху нея. Топлото му тяло мачка и прави неудобен карирания й костюм, облечен за кацането в зимата на Севера. Климатикът като че ли е изключен; температурата вън отново се е покачила до 30 градуса, десет градуса по-топло от обичайното за това време на годината. Донесли са на Хари тазсутрешния „Нюз Прес“ като подарък и докато чакат на пейката, Нелсън започва да го чете. Рейгън, Буш получават призовки, чете Пру над рамото му. Регионалните убийства намаляват през 1988 г. Собственикът на отбора ще заплати погребението на Амбър. За разлика от брюърския „Стандарт“ по страниците на този винаги има нещо цветно, а днешният е поставил на видно място зелена карта на Великобритания с обозначено местоположението на Локърби и снимки на куфар и взривен самолет. Доклад описва усъвършенствана бомба.

— Нелсън — прошепва Пру, за да не събуди Рой и да не я чуят сестрите. — Нещо ме тревожи.

— Така ли? Е, както всички нас.

— Този път нямам предвид теб и мен. Мислиш ли, че е възможно…? Не мога дори да го изрека!

— Какво да изречеш?

— Шшт, по-тихо.

— По дяволите, опитвам се да чета. Смятат, че знаят точно каква бомба е взривила онзи самолет на Пан Ам.

— Веднага ми мина през ум, но се опитвах да не мисля за това, а после снощи ти заспа, преди да можем да поговорим.

— Скапан бях. Това беше първото ми хубаво наспиване от седмици насам.

— Знаеш защо, нали? Вчера за първи път от години изкара без кокаин.

— Това няма нищо общо. Тялото ми и дрогата чудесно се погаждат. Почувствах се уморен, защото татко внезапно за малко да умре и това е ужасно потискащо. Искам да кажа, ако той си замине, кой идва след него? Прекалено съм млад, за да остана без баща.

— Почувства се уморен, защото поне веднъж онзи химикал липсваше в организма ти. Непрекъснато си под ужасно нервно напрежение и точно дрогата ти го причинява.

— Целият ми шибан нервен живот ми го причинява, и то откакто аз и ти се събрахме; заради това, че имам света вода ненапита за жена със сексуалната страст на замразено кисело мляко, щом получи желаните бебета.

Когато се ядоса, устата на Пру се напряга така, че горната й устна се събира във вертикални бръчици почти като мустак. Забелязва се, че действително има блед мъхест мустак; започнала е да се окосмява. Когато е обидена, лицето й се превръща в нещо като щит, който го притиска, тънката кожа под очите й става мъртвешки бяла като пътя в косата й, шепотът й е гневен и отработен в износената си монотонност. Чувал е тези думи и по-рано.

— Защо да си рискувам живота, като спя с теб, наркоман такъв, да не мислиш, че искам да пипна СПИН от мръсните ти спринцовки, с които се бодеш, или от евтините кокаинови курви, дето чукаш, когато се прибираш в два сутринта?

Рой проскимтява във врата й и две младички сестри зад една маса в канцеларската част демонстративно шумолят с някакви листа, сякаш за да заглушат подслушването.

— Проклета тъпа кучка — казва Нелсън с тих глас, леко усмихнат, сякаш казва нещо приятно. — Не се боцкам и не чукам кокаинови курви. Нямам представа какво е кокаинова курва, нито пък ти.

— Наричай ги както си искаш, просто не ми лепвай техните болести.

Гласът му остава тих, почти гальовен:

— Как пък стана толкова дяволски високомерна, ето това бих искал да разбера. Кога стана толкова шибано непорочна? Не беше толкоз непорочна, че да забременееш, когато ти изнасяше. А после да пратиш Мелани в Брюър с мен да ми върти задник, да не би някак да ти избягам. Ето това беше най-коравосърдечното в цялата работа, да сводничиш на собствената си приятелка.

Нелсън намира някаква тайна утеха в светлото лице на жена си, поналяло се с времето, с подобните на мустак ядовити бръчици и набраздено от гнева чело, което го притиска и смалява. То не пропуска нищо, което носи заплаха. Тя казва, неуверено, сякаш осъзнава, че се опитва да я обърка:

— Това сме го обсъждали един милион пъти, Нелсън Енгстръм, и нямах никаква представа, че ще скочиш в леглото на Мелани. Бях достатъчно глупава да си мисля, че си влюбен в мен, и се опитваш да уредиш нещата с родителите ти. — Този кръг от оплаквания е вехт и омразен и все пак е нещо познато, в което той може да се сгуши. Нощно време, когато и двамата спят, тя е тази, която премята ръка, дълга и мъхеста, върху потните му гърди, а той се свива като зародиш, притискайки гръб в окосмения й скут.