Джон Апдайк - Заека се укроти

Децата са уплашени. Рой и Джуди не знаят какво ще видят при това посещение. Може би дядо им е чудовищно превърнат като от зла вещица в приказка в жаба или димяща локва. А може би всъщност досега е бил чудовище зад дружелюбната добронамерена поза и високия ласкав глас, като вълка, облечен в дрехите на бабата, който искал да изяде Червената шапчица. Сладникавите миризми на антисептици, множеството асансьори, затворени врати и указателни табели, и хора в бели престилки и бели чорапи, и обувки, и пластмасови значки, кухият целеустремен звук, издаван от собствените им крака върху покрития с линолеум под, старателно изтъркан и след това лъснат до такъв блясък, че лъщи на движещи се вълни като вода, задълбочава зловещото усещане в детските им стомахчета, подозрението им за лабиринт, от който не може да се избяга, за скъп лъскав капан, чиито врати и изходи се отварят само в едната посока. Светът, който градят възрастните, им се струва толкова ексцентричен, че като нищо мотивът му може да е злото. Палмите и следите от самолети и висналите жици, и синьото небе, които се виждат през прозорците, изглеждат като част от стъклата, част от капана.

В сводестото фоайе има два стенописа: в единия край щастливи хора с различни цветове на кожата работят в портокалова горичка под слънце, което изглежда като кръгъл портокал, а на другия — брадати испанци в брони вдървено разменят неясни дарове с почти голи индианци, единият от които е приклекнал с лък и стрела зад бодлив див храст. Този индианец се е смръщил злонамерено. Пътешественикът ще бъде убит.

Кльощава строга жена на рецепцията се консултира с компютърна разпечатка, дава им номера на етажа и ги упътва към правилния асансьор. Петимата се наблъскват в него до мъж с букет, който постоянно се прокашля, момче от испански произход, носещо табла с подрънкващи шишенца, и жена на средна възраст с едра челюст и бухнала коса, която бута в инвалидна количка древната версия на самата себе си, само дето косата не е толкова гъста, нито толкова ярко боядисана. Тя издърпва майка си от асансьора, за да пропусне слизащите и качващите се, и след това набутва количката обратно. Джуди върти ясните си зелени очи нагоре от възмущение колко отвратителни и непохватни са възрастните.

Техният етаж е четвъртият, най-горният. Дженис е впечатлена колко по-непретенциозна е стаята на сестрите тук, отколкото в интензивното отделение за сърдечноболни. Там униформените жени седят барикадирани зад дълго ограждение от монитори за сърдечната дейност, всеки отчитащ с потръпваща оранжева линия дефектния ритъм, идващ от редицата самостоятелни стаи със стъклени стени отпред. Някои врати са отворени, така че можеш да видиш някой замаян пациент, седнал в леглото под своите маркучи като спагети, други врати са затворени, но завесите не са прибрани, така че можеш да видиш две тъмни ноздри и триъгълна умираща уста на изгубилата съзнание глава, а при някои завесите злокобно са дръпнати, за да прикрият извършването на някаква отчаяна медицинска процедура. Тя е родила две деца и изпратила и двамата си родители в гроба, така че болниците не са й напълно чужди. Тук, на четвъртия етаж, има само един-единствен висок плот и няколко бюра, чакалня с твърда дървена пейка и масичка за кафе със списания, озаглавени „Модерно здраве“ и „Денят на жената“, „Наблюдателна кула“ и „Ежемесечен спасител“. Едра чернокожа жена с лъскави като восък, стегнато сплетени плитчици, навити под бялата шапчица, спира притесненото стадо Енгстръмови с усмивка:

— Само по двама посетители наведнъж в стаята, моля. Господин Енгстръм излезе от интензивното кардиологично отделение едва тази сутрин и все още не е готов за много вълнения.

Нещо в широкото й лъскаво лице и сложно сплетена коса хипнотизира малкия Рой; внезапно под напрежението от натрупалите се необичайни обстоятелства той започва да плаче. Мастилените му очи се разширяват и след това здраво се затварят; гумените му устни се разтварят сякаш от някакъв отвратителен вкус в устата. При първото му изхлипване няколко глави се извръщат от коридора, където групичка сестри и лекари са се заели със задачите на ранния следобед.

Пру го взима от ръцете на Нелсън и притиска лицето му към врата си. Казва на съпруга си:

— Защо не влезеш ти с Джуди?

Лицето на Нелсън по същия начин недоволно и стреснато се разтяга.

— Не искам аз да съм първи. Може да не е на себе си или нещо такова. Мамо, трябва ти да влезеш първа.