Джон Апдайк - Заека се укроти

— Не мога да забелязвам всичко едновременно. Това, което забелязвам в теб, Нелсън, е, че въобще не си на себе си. Направо си извън себе си, както казваше майка ми. Този дилър, на когото толкова му имаш доверие, дължиш ли му пари? И колко?

— Мамо, това влиза ли ти изобщо в работата?

С тъга осъзнава, че този разговор всъщност му е приятен; доволен е, че е изчоплила нещата от него, че е стоварил срамния си товар върху нея. Облекчението му си личи дори само от начина, по който става по-разговорлив, по който раменете му се отпускат в луксозния му халат на индийски мотиви. Казва му:

— Парите ти идват от фирмата, а тя все още не е твоя; моя е, моя и на баща ти.

— Да бе, точно на него е.

— Колко пари, Нелсън?

— Добре де, взел съм един кредит.

— Защо не можеш да си плащаш сметките? Получаваш четирийсет и пет хиляди годишно, плюс къщата.

— Знам, че по твоите представи това са много мангизи, но ти мислиш в прединфлационни долари.

— Казваш, че този кокаин е седемдесет и пет за грам или десет долара камъчето. Колко грама или камъчета взимаш на ден? Кажи ми, миличък, защото искам да ти помогна.

— Така ли? И как ще ми помогнеш?

— Не мога да кажа, без да зная в какви неприятности си се забъркал.

Той се поколебава, след това заявява:

— Дължа около дванайсет бона.

— О, боже — Дженис усеща някаква бездна под краката си; бе си представяла, че този разговор ще съдържа признание, разкаяние, и накрая нейното щедро, спасително предложение от една-две хилядарки. Лекотата, с която бе изрекъл толкова голяма сума, придаваше съвсем друго измерение на нещата. — Как можа да го направиш, Нелсън? — пита го неуверено, уморено, от страх цялата добродетелна твърдост на Беси Спрингър се е изпарила.

Бледото дребно лице на Нелсън, усетил шока й, започва да порозовява. Той се паникьосва:

— Какво толкова? Дванайсет бона е по-малко от най-елементарното камри. Ти колко мислиш, че харчиш годишно за пиене?

— Далеч по-малко от това. Баща ти никога не е пиел особено, въпреки че навремето, когато се виждахме с Мъркетови, опитваше.

— Това виждане с Мъркетови — знаеш каква е била целта му, нали? Да свали гащите на Синди Мъркет, само това го е интересувало.

Дженис зяпва и за малко да се разсмее. Колко е млад, колко отдавна беше това и колко различно от представите на Нелсън. Чувства как в нея се разпростира някаква празнота. Приисква й се да имаше нещо за сръбване, малка чаша за сок с кървавочервено кампари, неразредено със сода, както жените тук предпочитат питиетата си към обяда или навън край басейна. Нейната половина от пълната с черешово сладко кифла натежава в стомаха й, а сега от нервност не може да спре да чопли захарната глазура върху Нелсъновата половина. Отказът му да се храни — това, че проявява такава надменност към леките отрови, които тя и Хари обичат — е най-дразнещото в него. Казва му твърдо:

— Какъвто и да е дългът ти, ще го платим. Имаме парите и можем да си го позволим. — Тя протяга ръка към него и размахва два пръста. — Може ли да си изпрося една цигара?

— Ти не пушиш — казва й той.

— Не пуша, освен когато съм с теб и жена ти.

Той вдига рамене, взима пакета Кемъл от масата и го подхвърля към нея. Съучастничеството им вече е пълно. Цялата тази лекота — лекотата на самата цигара, сухото щипене в ноздрите й, когато издиша — връща нещата в измерение, с което може да се справи. Тя пита:

— Какво правят тези мъже, тези дилъри, когато не си платиш?

Едва не прехапа езика си. Не биваше да избързва — навлязла е в неговата територия, където той е невинна жертва.

— О — отговаря той, приятно му е да демонстрира небрежна смелост, ровейки в пепелта от цигарата си на ръба на една прекрасна бяла раковина, която използва като пепелник — предимно заплашват. Казват, че ще ти счупят краката. Заплашват, че ще отвлекат децата ти. Може би затова съм толкова притеснен за Джуди и Рой. Ако обаче те заплашват достатъчно често, накрая ще се принудят да направят нещо. Но пък не биха искали да загубят добър клиент. Както при банките. Когато дължиш достатъчно, искат да те задържат в бизнеса.

Дженис казва:

— Нелсън. Ако ти дам дванайсет хиляди, ще се откажеш ли от наркотиците завинаги? — Мъчи се да срещне погледа му.

Очаква поне с готовност да обещае, за да пипне подаръка й, но момчето има дързостта, безсрамието да си седи и да каже, без дори да я погледне:

— Бих могъл да опитам, но не мога да обещая. Опитвал съм и друг път, заради Пру. Обичам коката, мамо. И тя ме обича. Не мога да го обясня. Добре ми действа. Кара ме да се чувствам добре, както нищо друго не успява. Както при банките. Ако им дължиш достатъчно, искат да те задържат в бизнеса.