Джон Апдайк - Заека се укроти

— Действа ми успокояващо — казва накрая.

Дженис изчаква да продължи и го насърчава:

— Не ми изглеждаш особено спокоен. Винаги си бил напрегнато дете, Нелсън. Приемаше всичко много сериозно.

Той бързо отговаря:

— А как иначе да го приемам? Като голям майтап, както татко, все едно целият шибан свят не е нищо друго, освен любовно писмо към неговата личност?

— Хайде да се опитаме да говорим за теб, а не за баща ти. Както казваш, аз съм наивна жена. Не съм проницателна, не съм твърда. За много неща съм ужасно невежа. Не знам абсолютно нищо за кокаина, колко е нужен, колко струва. Дори не знам как го взимаш — през носа или го пушиш, нито пък в какво го слагаш, за да го пушиш, изобщо нищо. Единственото, което знам, е това от Маями Вайс и шоу програмите, а там не обясняват кой знае колко. Просто никога не съм смятала, че ще се окаже от значение в живота ми.

Вижда, че смущението му нараства, както когато беше на шест и беше болен, а тя го разпитваше за стомашното му разстройство. Или пък веднъж, когато беше на четиринайсет, и тя бе споменала за петната по чаршафите му. Но също така вижда, че му се иска да говори за тези подробности, да демонстрира знанията, придобити от неговата възмъжалост. Той въздиша и предавайки се, затваря очи и казва:

— Трудно е да се опише. Нали знаеш онзи израз за пияниците, че не усещат болка? След като съм смъркал, не чувствам болка. Това май означава, че през останалото време изпитвам болка. Всичко става от черно-бяло на цветно. Всичко е по-наситено и по-обещаващо. Виждаш света такъв, какъвто би трябвало да бъде. Чувстваш се могъщ. — Тази последна тайна е толкова интимна, че момчето примигва — миглите му са дълги като на момиче — и се изчервява.

Дженис усеща леко гадене при тази близост до онова неутрално и неясно нещо в сексуалната природа на сина й — нещо, което го плаши — и свива крака под себе си върху дивана, късата й пола се вдига над коленете. На петдесет и две краката й са все още стегнати и стройни. Бяха най-хубавото у нея още като момиче и сега, като жена. Косата й винаги е била рядка, гърдите малки, а лицето й мъчно определимо. Тук, във Флорида, особено харесва краката си, защото имат загар, а сравнението с краката на другите жени е в нейна полза, жени, които са се запуснали или пък никога не са имали кой знае какви форми. Повечето еврейки имаха крака като на пиано и смъкнат ханш. Позволявайки на сина си да се наслаждава на невежеството й, Дженис пита:

— Колко такива смръквания наведнъж са ти нужни, за да усетиш ярките цветове?

Той се изсмива високомерно.

— Наричат се линии, мамо, ако ги смъркаш. Намачкваш праха с бръснарско ножче обикновено върху огледало и го оформяш в линии, широки около три милиметра, и дълги четири-пет сантиметра. Вдишваш ги през носа със сламка или със стъклена тръбичка, която си купуваш от разни места в центъра на Брюър, близо до моста. Някои от момчетата използват навита банкнота; например, ако банкнотата е от сто долара, се смята за много изтънчено. — Той се усмихва, припомняйки си тези освежаващи, бляскави процедури сред приятели, в техните общежития и апартаменти в крайната североизточна част на Брюър, почти до Маунт Джъдж.

Майка му пита:

— И Пру ли го прави с теб?

Лицето му помръква:

— Преди да, но после спря, когато беше бременна с Рой, и след това не започна наново. Станала е доста предубедена. Казва, че съсипва хората.

— Права ли е?

— Някои хора. Всъщност не. Тези хора все пред нещо биха поддали. Както ти казах, по-добър е за здравето, отколкото алкохолът. Можеш да смръкнеш набързо една линия в тоалетната в работата и никой няма да разбере, само дето ще се чувстваш като супермен. А и ще продаваш като супермен. Когато се чувстваш неустоим, трудно ти устояват. — Той отново се разсмива и показва ситните си като нейните, сивкави зъби. Лицето му е дребно като нейното, сякаш не иска да разкрива твърде много, за да не може светът да го нарани. А Хари на стари години се е подул, лицето му е като луна над едрото му тяло. Хората тук, тези хитри евреи, обичат да се шегуват с него и да го мамят, като онези тримата от четворката за голф.

Тя докосва с език горната си устна, вече не е сигурна накъде да насочи този разпит. Наясно е, че скоро няма да може да накара Нелсън да се разкрие така. Утре следобед ще лети обратно, за да организира новогодишен купон. Пита го:

— И крек ли взимаш?

Той става по-предпазлив. Запалва една цигара „Кемъл“ и отмята глава назад, за да изпие последната глътка кафе. Някакъв нерв на слепоочието му потрепва под сивкавата прозрачна кожа.