Джон Апдайк - Заека се укроти

Все едно сменя каналите с дистанционното, тънкото й гласче се извисява и вятърът го носи назад към лицето му, очите му са затворени, докато съзнанието му крадешком надзърва в тъмнината на мъчителната, галопираща, несиметрично разположена болка в гърдите му и после отново ги отваря, за да види къде се намират и да провери платното, да опита илюзията на синьото небе и на твърдата му вяра, че гласът й носи платноходката към брега.

— „Кока-кола е това“ — пее Джуди — „най-свежият вкус на света.“

Трябва да смени посоката още два пъти, а междувременно внучката му е открила в себе си цяло богатство от песнички от видеофилмчета, които е гледала десетки пъти, класика за деца, които Заека беше гледал още в първоначалния им вариант в онези стари киносалони с арабски декори и дърпащи се плюшени завеси и огромни огледала във фоайетата. Песни за сбогом, „Потегляме да видим магьосника, вълшебния магьосник от Оз“ и „Раз, два, три, на работа иди“, после тъжни песни за разни неща в небето, които да отвлекат вниманието ни от Депресията, „Някъде отвъд дъгата“ и „Падаща звезда“. Представя си малкия Джими Крикет с бомбе и свит чадър на сгряния от лупата перваз на прозореца. Този Дисни, наистина направи голям удар.

— Браво, Джуди — измърморва той. — Страхотна си. Наистина се вживяваш.

— Забавно е, както сам каза. Виж, ето я мама!

Хари пуска шкота и румпела. Платноходката подскача върху разбиващите се вълни в плитката вода, Джуди изважда кила и скача във водата, която стига до лъскавите й бедра, и дърпа лодката като шлеп през последните няколко метра, докато предната част не одрасква пясъка.

— Преобърнахме се и на дядо му стана лошо — провиква се тя.

Посрещат ги не само Пру и Рой, но и Грег Силвърс. Пристигнали са на един дълъг удар със стик с железен край разстояние от мястото, от което тръгнаха. Прекалено почернялото лице на Грег трепва, когато вижда, че Хари продължава да лежи изпънат до безполезния румпел и виждайки вероятно още нещо, което Хари не може, може би цвета на лицето му. Колко ли е зле? Поглежда дланите си, те са зацапани с жълто и синьо. Грег бързо взима въжето от Джуди и пита Хари:

— Искаш ли да полежиш още?

Хари изчаква, докато пробождането отмине и отговаря:

— Слизам от това шибано корито, ако ще да умра.

Но от усилието да се изправи, да слезе от поклащащата се лодка и да прегази няколкото метра във водата, разместените му вътрешности го заболяват още повече. Има чувството, че във въздуха крачи като във вода, по плътния пясък срещу някаква явна съпротива. Ляга на пясъка до краката на Пру, дългите й боси крака с олющен червен лак и порозовели кокалчета като на пръстите на майка му от прекалено много пране и миене. Лежи с лицето нагоре, втренчен в белия плат на чатала й. Малкият Рой решава, че Хари си играе, щапука до него и застава над главата на дядо си, сипейки пясък в ушите му, в стиснатата уста, в отворените очи, които се присвиват.

Небето е абсолютна червенина, от която се спуска загриженият глас на Пру.

— Видяхме, че се преобърнахте, но Грег каза, че се случва непрекъснато. След това ни се стори, че се бавите прекалено дълго и той тъкмо щеше да праща моторницата.

Червенината пулсира с болка, разделена като ребра, ивици болка с интервали милостива празнота между тях. Високо горе бавно минава самолет, влачещ шума зад себе си.

— Джуди падна под платното — чува собствения си глас той. — Много ме изплаши.

Лежи на пясъка като медуза, изхвърлена на плажа, издута, потрепваща от желание да се върне в изгубената си стихия. Някакво сложно топло същество с пръсти опипва китката му, търсейки пулса. Оказването на първа помощ сигурно е част от обучението на Грег. За да го улесни в поставянето на диагнозата, Хари казва:

— Съжалявам, че съм се отпуснал така. Навътре в морето имах огромно желание да си полегна.

— Лежете си спокойно, мистър Енгстръм — казва Грег, а гласът му внезапно е станал силен и решителен, и малко властен, като този на баща му, когато пресмяташе резултатите на голфа. — Ще ви закараме в болница.

В заслепяващата червенина, която го обгръща, тези думи му действат толкова успокояващо, че той отваря очи. Вижда Джуди, която изглежда огромна, надвесена над него, в разбърканата й влажна коса проблясват цветни пламъчета. Заека се опитва да се усмихне насърчително и казва:

— Сигурно е от храната за птици, която изядох.

— В единайсет часа Нелсън още спеше, но Дженис не бързаше с разговора. Поседя малко на балкона, след като Хари, Пру и децата излязоха, и после на два пъти се връщаха да си вземат нещо, което бяха забравили, но въпреки това забравиха плавниците и тубичка крем против слънце. Откри едно местенце, на сантиметри вляво от норфолкския бор, който закриваше гледката им, откъдето можеше да види малка кръпка, квадратно петънце синьо-зелена вода между декоративната купичка на една сграда и покрив с испански керемиди. Заливът. Не виждаше платноходки; от това разстояние можеше да различи само голяма яхта, като онази, с която миналия септември отплуваха от Сан Диего, когато американците изпревариха с катамарана си новозеландците с огромната им красива, но безнадеждна лодка. Гледката от балкона винаги я натъжава, извиква нещо дълбоко погребано в нея, гледката от прозорците в апартамента им на Уилбър стрийт към целия град, към невинните и оживени полегати улици на Маунт Джъдж. И тогава, както сега, Хари си беше тръгнал и тя беше останала сама с Нелсън.