Джон Апдайк - Заека се укроти

— Кила долу — командва той, най-накрая капитан, на крехката възраст от петдесет и пет години. Ожуленият му пищял го щипе, а задникът му в тънкия мокър бански се жули в голия стъклопласт. Той е толкова по-тежък от Джуди, че носът на кухия корпус на лодката се надига. Вълните стават по-големи, подръпването на платното по-грубо, а водата по-мръсно зелена, отколкото в живите му спомени за онова карибско приключение в самото начало на това десетилетие.

Въпреки това спътницата му е щастлива, лицето й е напръскано с капчици вода. Тънките й ръчички стърчат от матовочерната спасителна жилетка, кожата й е настръхнала и цялото й тяло тръпне, погълнато от движението, от новото, от стихията на природата. Заека поглежда назад към сушата. Сгряна от слънцето, Пру е само един раздвоен силует на фона на ярката светлина на плажа. След минута няма да може да различи фигурата й от останалите преплетени фигури по пясъка, неясно отпечатана азбука от силуети. Дори хотелът се е смалил в увеличаващото се разстояние, висока плоча сред много други хотели и блокове, докъдето му стигат очите, в която и да е посока по протежение на тази част от крайбрежието на Флорида. Силата, която открива в ръцете си да променя перспективата, тежи в гърдите и стомаха му. Гледката на малките триъгълни платна навътре в морето, докато двамата с Дженис шофираха по крайбрежието или ходеха до банката в Делеон, не го беше подготвила за необятността на перспективата, както гледката на мъже по покривите или върху някое скеле не беше достатъчна, за да предаде сграбчващия страх и омекването на коленете от ходенето по греда на такава височина.

— Слушай, Джуди — казва той, опитвайки се да скрие всеки нюанс на страх в гласа си, и в същото време да говори високо, да не би заслепяващият простор да погълне целия смисъл на думите му, — не можем да плаваме все в тази посока, защото ще стигнем до Мексико. Това, което ще се опитам да направя, се нарича смяна на посоката. Когато ти кажа — знам, че звучи глупаво, — но когато ти кажа „Променяме посоката, към подветрената страна“, навеждаш глава и се държиш здраво, за да не се плъзнеш зад борда, когато лодката се наклони. Готова ли си? Променяме посоката, към подветрената страна.

Не успява да отблъсне от себе си румпела достатъчно решително и след няколко дълги секунди, докато Джуди се е свила на малко акробатично кълбо, въпреки че тикът вече е минал над главата й, те неуверено се насочват срещу вятъра, в някаква тишина, в която лениво звучи плискането на водата, и той има чувството, че се носят назад. Точно тогава някаква инерция, която не е успял да обере с плахото си движение, залюлява лодката отвъд линията на вятъра и платното нетърпеливо престава да плющи и мудно се издува по посока на хоризонта, докато се изпъва. Джуди вече не изглежда притеснена и се засмива, когато усеща как лодката пак дръпва напред по развълнуваните мътни води на залива. Лодката плава под прав ъгъл спрямо вятъра, успоредно на пъстроцветния плаж. В моментната им неподвижна пустота около тях ги беше приковала като че ли със стрели от всяко празно блещукащо ъгълче на въздуха и морето, но те избягват, тръгвайки напред и обръщайки пространството в своя полза: Заливът, лодката, вятърът, слънцето, което гори връхчетата на ушите им и изсушава пръските вода по настръхналите бледи косъмчета на ръцете им, създават малък затворен климат, някаква дупка с абсолютно точни условия, към които Хари постепенно се приспособява. Вече може да определи посоката на вятъра, без да примигва към избелелия ветропоказател на върха на мачтата, и инстинктивно усеща силата, която ръцете му контролират, точно както някога в баскетбола по време на кратко прекъсване след непозволено отнемане на топката или рикошет той виждаше действията си, без да мисли за околните, съотборниците му имаха грижата за тях, и топката отскачаше от таблото и влизаше в коша. Вече по-уверен, той отново сменя посоката и се насочва към далечно зелено островче с розова къща, сигурно беше голямо представително жилище, но отдалеч приличаше на ниска колиба, и дръпва платното, без да трепне, когато лодката се килва в новата посока.

Като примерен дядо, той обяснява действията си на Джуди, докато плават навътре, на теория и на практика, и двамата се изпълват с увереност от лекотата, с която тази играчка, на която се носят, може да бъде накарана да следва криволичеща линия напред и назад, предизвиквайки вятъра и водата, открадвайки частица от огромната им, проблясваща величина.