Джон Апдайк - Заека се укроти

— Колко време мога да я ползвам? — чувствайки се пренебрегнат, пита Хари сина на Ед. Тези тесни европейски бански определено подчертават издутината на члена му.

— Един час, сър. — Думичката „сър“ несъзнателно изскача и младежът се опитва да се върне към приятелска любезност. — Няма проблем, ако не я докарате на секундата. Днес няма много движение, хората не обичат да излизат при такъв вятър. Вземете номер деветнайсет, ето там, накрая.

Тръгвайки, Хари чува Грег да пита Пру:

— От кой край на север са вашите?

— Пенсилвания. Всъщност аз съм от Акрон, Охайо.

— Така ли? Никога няма да познаеш къде съм израснал аз — Толедо!

Лодките са подредени в редица върху сухия пясък, редом до други големи водни играчки — онези джетове и квадратни водни колела. Хари отвързва найлоновото въже от предната част на лодката, корпусът е по-тежък, отколкото предполага. Докато я влачи четирийсет фута по пясъка до водата, дишането му става плитко и онази досадна стягаща болка започва да го свива от лявата страна под ребрата. Бута лодката още веднъж и сяда на пясъка до Пру, която се настанява на един шезлонг, донесен й от Грег. Друг клиент веднага го беше повикал.

— Харесват ли ти тези шезлонги? — изрича задъхано Хари. — Не предпочиташ ли да чувстваш пясъка под твоето — нали се сещаш, като гнездо?

Отговаря му:

— Влиза ми под банския, Хари. Влиза ми навсякъде.

Ненужното подчертаване, когато вече е схванал картината, възбужда Хари на тази смущаваща светлина. Смътно си спомня някакъв стар виц от училище, че жените можели да правят перли. Путки като стриди от Чезапийк. Хитрият стар Фред. Казва на Джуди:

— Дай ми секунда да си поема въздух, нали миличка? Иди да поплуваш малко, за да не ти се стори студена водата, като влезем. Идвам при теб след минутка.

Трябва да опита да поговори с Пру за Нелсън. Там има нещо гнило. Рой вече копае пясъка с пластмасова лопатка, която Дженис предвидливо му беше купила от Уин Дикси. Начумерено, детето изсипва пясъка в кофичка с формата на обърнат с главата надолу котарак Гарфийлд. Пру казва, тъй като Хари явно няма смелост да започне:

— Много мило от твоя страна да уредиш всичко това. Изненадах се каква висока такса ни поиска.

— Ами — отговаря той, вече по-добре, докато босите му крака поемат топлината от горния слой пясък — човек става дядо веднъж. Или два пъти, в моя случай. Двамата с Нелсън планирате ли още? — Звучи дръзко, но не толкова, колкото когато тя каза, че пясъкът й се завирал навсякъде.

— О, боже, не — прекалено бързо отговаря тя в тишината, настъпила, след като една дълга ниска вълна, следвана от друга, се разбива в пенест, искрящ гребен на плажа и разгонва механично подтичващите бекаси. — Не сме готови за други деца.

— Не сте готови… — повтаря той, несигурен накъде да продължи.

Тя му помага, гласът й звучи в ушите му, докато гледа втренчено към Залива. Не смее да обърне глава и да погледне босите й ходила, порозовелите им кокалчета и обелен лак, и дългите й крака, повдигнати на шезлонга, разкривайки контрастиращи бели участъци от еластичния бански на чатала и нежна плът отдолу. Тези нови бански костюми не скриват особено задниците на жените. Тя признава на Хари:

— Не смятам, че се грижим достатъчно добре за двете деца, които имаме, в състоянието на Нелсън.

— Наистина, как е той? Изглежда много нервен и разсеян.

— Точно така — прекалено ентусиазирано се съгласява тя. Това е всичко, което казва. Една вълна се разбива на пясъка. Затворила се е в себе си. Изчаква го да отгатне причината.

— Мрази представителството на „Тойота“ — предполага той.

— О, той би се оплаквал и ако продаваше ягуари — отговаря Пру. — Нищо не може да го задоволи в неговото състояние.

В неговото състояние. Явно тайната се крие в тази фраза. Да не би горкото хлапе с този блед вид да умираше от нещо, от левкемия, като онова момиче в „Любовна история“? Или от СПИН, с който се беше заразил някак си — на Хари не му се мислеше как, — като непрекъснато се мотаеше с компанията на онзи педал Слим и новия му счетоводител Лайл. Всичко това обаче му се струва далечно като онези острови, където пиратите са криели златото си, а богаташите са ловели херинга, просто едно удебеляване на хоризонта от неговия ъгъл, около метър над нивото на морето. Не може да се съсредоточи с това силно слънце над главата. Май трябваше да си вземе шапка, да предпази бледата си шведска кожа на лицето, но винаги беше смятал, че шапките му стоят смешно, и без това главата му беше прекалено голяма. Рой е напълнил кофичката и внимателно, като се има предвид, че беше само на четири, я обръща надолу и я повдига. Очаква да види един пясъчен Гарфийлд, но формата му е прекалено сложна и фигурката се разпада от едната страна. Лоша идея са тези сложни форми. Придържай се към простите замъци и остави децата да проявят въображението си. Хари се престрашава, говорейки на въздуха, без да смее да обърне глава към чатала на Пру и онези безименни местенца, разкриващи се от начина, по който си е вдигнала краката.