Джон Апдайк - Заека се укроти

Той я оглежда от главата до петите и казва с нова нотка, малко приятелско окуражаване от човек, който среща много жени в работата си.

— Няма от какво да се страхуваш, Тереза. Не могат да потънат, а спасителните жилетки са задължителни. В най-лошия случай, като усетиш, че губиш контрол, просто пусни платното и ще дойдем при теб със спасителната лодка.

— Благодаря, но не, благодаря — отговаря му Пру, малко закачливо според Хари, но пък в крайна сметка двамата с него са почти на една възраст. На възрастта да правят бебета. Рокендрол, дрога. Фитнес. Чакай само да разберат, че и двамата са от Охайо.

Грег Силвърс се обръща към него и казва:

— В такъв случай, деветдесет ще стигнат.

Сумата сякаш е покана да му остави десет долара бакшиш, но Хари се чуди дали това няма да го обиди, нали е нещо като семеен приятел и затова изчаква Грег да му донесе рестото от момчето с кифлата на главата на рецепцията. Когато двамата с Рой остават сами в съблекалнята, Заека казва на момчето:

— Господи, хлапе! Това направо изпразни портфейла на дядо ти!

Рой го поглежда с изплашени мастиленочерни очи:

— Ще ни вкарат ли в затвора? — пита той високо с ясен като камбанен звън глас.

Хари се засмива:

— Откъде ти дойде тази идея?

— Татко мрази затвора.

— Кой ли пък го обича! — казва Хари, замисляйки се дали хлапето е добре с акъла. Рой не се сеща да разхлаби връзката на банския си, за да го сложи, и докато се мъчи, малкият му пенис стърчи право напред, ни по-дълъг от дебелината му, хубавичък като млада, още неразтворена гъбка. Обрязан е. Хари се чуди какъв щеше да бъде собственият му живот, ако беше обрязан. Във вестниците от време на време повдигат този въпрос. Някои твърдят, че кожичката е като клепач и че без нея окото губи чувствителността си, тоест кожата загрубява от постоянното триене в плата. Веднъж беше чел едно писмо в някакво порносписание, в което читателят описваше как се е обрязал на средна възраст и как сексуалността му толкова намаляла, че животът му вече не струвал. Ако Хари не беше толкова впечатлителен, може би щеше да е по-надежден човек. Когато пенисът ти се вдърви, усещаш как кожичката нежно се отдръпва, както замръзналият каймак повдигаше хартиените капачки на едновремешните бутилки мляко. Ако съди по надървената пишка на Рой, той ще бъде едър гражданин. Дядо му му подава ръка да го изведе на плажа.

Хари и Дженис след първите една-две години във Флорида, когато развълнувани от факта, че са тук, си бяха купили телескоп за балкона и три-четири пъти седмично пропътуваха четирите километра до обществения плаж на Делеон да се поразходят и да вечерят на открито, а понякога дори да поплуват, постепенно бяха престанали да ходят в Залива. Затова сега тази гледка му се струва като нещо ново и неочаквано, тази необятност на вода и въздух, на повърхност в постоянно движение на милиони трептящи трапчинки. Суровото великолепие на всичко за момент заглушава измъчващите го тревоги и болежките в гърдите и той потъва в самозабрава. Никога не е виждал подобно, озарено от светлина гладко величие в пейзажа на Пенсилвания, затворен от гори и хълмове и покриви, земя, мръсна от векове употреба, където дори пустошта, каменоломните и порасналите отново гори и напуснати фабрики и мини са били експлоатирани и изоставени от хората. Тук всичко изглежда девствено, въпреки че също има история, на индианци и конквистадори, и на босоноги пощенски раздавачи, които са обслужвали нападнатите от комари крайбрежни селища. Отляво и дясно на хоризонта са островите, където милионерите са пристигали с частни железопътни вагони за риболова на херинга през април. Навремето сред тези острови са се крили испански и френски пирати. По плажовете им още има заровено злато. Островите са плоски и изглеждат далечни от мястото на плажа, където стоят Хари и Рой. Всичко е толкова светло и открито, че светът изглежда като току-що създаден от изкуствени елементи. Платноходки, платна на сърфове, онези джетове, които бръмчат по повърхността, пластмасови водни колела и надути дюшеци изпъстрят водата в плиткото с крещящите цветове на супермаркетите. Малко по-надолу по плажа, пред друг хотел, някой е пуснал хвърчило — две квадратни, завързани едно за друго хвърчила, които се спускат и гмуркат и после отново се изкачват в единство, влачейки зад себе си проблясващи оранжеви опашки. Накъдето и да погледнеше по плажа, на разстояние от миля, се събираше блестяща маса загоряла плът и пъстроцветни дрехи — подобни на песъчинки живи тела лягаха на плажа.