Джон Апдайк - Заека се укроти

— Много вкусно — казва той на Пру.

Дженис му обяснява:

— Пру влезе в онова тясно рибарско магазинче зад Екердс, където никога не бих се сетила да отида. Нашето поколение — обяснява тя на Пру — не ядеше толкова много риба. Спомням си само, че татко понякога си купуваше килограм белени стриди, за да се поглези.

Пру казва на Хари с предназначения лично за него, леко; дрезгав глас.

— Тлъстите дълбоководни риби, и особено лефера, имат много антиоксиданти в мазнината си. Това са нещо като киселини, които разреждат кръвта и понижават нивото на триглицерида.

Тя би се грижила за мен, мисли си Хари и доволно се оплаква:

— Защо всички непрекъснато се притесняват за холестерола ми? Явно, изглеждам ужасно.

— Ти си едър мъж — казва Пру и оценката й го пробожда като любовна стрела, — а с годините мазнините в тялото ни се увеличават. Нивото на нискомолекулните липопротеини, тоест лошите мазнини, се повишава, а на добрите остава същото и така съотношението се нарушава, а с него и риска от атеросклеротични плаки по артериите. Вече не се движим, както едно време, когато всички са имали ферми, и не изгаряме достатъчно мазнини.

— Тереза, знаеш толкова много — казва Дженис. Чувства се пренебрегната и използва кръщелното име на Пру като лек намек, за да я постави на място.

Другата жена свежда поглед и снишава глас:

— Нали си спомняш, че ходих на курс в Брюър. Мислих, че, когато Рой тръгне на училище по цял ден, ще имам с какво да се занимавам, може би нещо с диетология или правилно хранене…

— Аз също искам да почна работа — казва Дженис, вбесявайки Хари, защото прекъсва сериозната лекция за, както смяташе, собствените му затлъстели вътрешности. — Филмът, който гледахме днес, с всичките тези жени, работещи в небостъргачите на Ню Йорк, предизвика у мен истинска завист. — Дженис нямаше навик да драматизира. Откакто майка й умря и двамата купиха този апартамент, самочувствието й дразнещо растеше, а с него и някаква самонадеяност, че светът е нейната сцена и че тя се представя доста добре. Тя е една от най-младите жени във Валхала Вилидж и е член на няколко комитета. Когато отидоха да празнуват Седер у семейство Дречсел, се оказа, че е най-младата, и трябваше да зададе четирите въпроса 8 8 Според традицията на еврейския Великден — Пасха — най-младият присъстващ задава четири въпроса: 1. Защо ядем само медзох на Пасха? 2. Защо ядем горчиви билки на Пасха?! 3. Защо топваме храните си два пъти на Пасха? 4. Защо се облягаме на възглавници на Пасха? — Б.пр. .

Хари ревниво пита Пру:

— Нелсън облагодетелства ли се от всичкото това здравословно хранене?

Пру му отговаря:

— Всъщност той няма нужда — почти не яде и хаби всичката си енергия от нерви. Малко липиди биха му се отразили добре. Децата обаче — казват, че в днешно време децата над две годинки имат прекалено високо ниво на холестерол. Когато правили аутопсия на млади мъже, убити в Корейската война, се оказало, че три четвърти от тях са имали прекалено много мазнини в сърдечните артерии.

Гърдите на Хари започват да го стягат, да го болят. Има чувството, че вътрешностите му са като морето — тъмни, мокри и изпълнени със същества, за които не иска да мисли.

Нелсън, явно, няма намерение да поддържа разговора и само от време на време подсмърча. Носът му непрекъснато тече, а ивицата гола кожа над мишия му мустак изглежда протрита. Той отблъсква полуизядената си порция риба и недоволно заявява:

— Излиза, че ако едно нещо не те убие, ще те убие нещо друго.

Въпреки че дланите му са опрени на ръба на масата, ръцете му треперят, нервите му са опънати.

— Не се притесняваме от какво ще умрем, а кога — казва баща му.

Дженис изглежда разтревожена, очите й сноват от единия на другия.

— Хайде, по-весело — казва тя.

За десерт Пру им сервира замразено кисело мляко — много по-здравословно е от сладоледа, в него няма никакъв холестерол. Когато приключват с вечерята, Хари се мотае из кухнята достатъчно дълго, за да потършува из кухненското чекмедже и бързо да напъха в устата си три ванилови бисквити и една счупена курабия. Тук, във Флорида, нямат такова разнообразие от курабии, както в Брюър, само „Съншайн“ предлага едни дебели, в кутия, които не са много безвкусни. Изпитва внезапно желание да помогне на Дженис с чиниите, но бързо го потиска: тя трябваш само да ги сложи в миялната, и без това не беше помогнала за вечерята. Краката го болят от цялото това ходене; два от пръстите на краката му са се изкривили с годините и ако не си изрязва ноктите редовно, му се забиват в съседните пръсти. Пру, Рой и Нелсън се оттеглят в стаята си и той сяда до Джуди, която с дистанционно в ръка превключва от „Шоуто на Косби“ и някакъв сензационен документален филм за изкупуването на американски фирми от чужденци на „Наздраве“ и после на някаква драма, в която спасяват едно четиринайсетгодишно момиче да не стане проститутка като майка си. Толкова много критични моменти, мисли си Хари, толкова много консервиран смях, толкова много актьорски сълзи, цялото това усилие да сме щастливи, да сме смели, да сме обичани, цялото това напразно усилие. Неуморната енергия на телевизора го тормози. Въздиша и тежко се изправя. Тялото му виси около сърцето като палатка около прът. Казва на Джуди: