Джон Апдайк - Заека се укроти

Заека не се сеща какво да отговори. След всичките тези години, през които неохотно беше останал с нея, сега не може да си представи да я моли тя да остане с него, въпреки че точно това му се иска да направи. Сменя темата.

— Джуди, как свърши филма?

— Добре, мъжът от сватбата повярва на нейната версия и тя получи собствен кабинет с прозорец, а противната й шефка си счупи крака и загуби мъжа, който и двете искаха.

— Бедната Сигорни — казва Хари. — Трябваше да си остане при горилите.

Той се извисява над малкото си стадо във фоайето на киното, където разпоредителите се движат напред-назад със зелени торби за боклук и червени кадифени въжета, приготвяйки се за прожекцията в пет часа.

— И така, мили мои, какво да правим сега? Какво ще кажете за един мини голф? Или пък да отидем до Сейнт Питърсбърг по фантастичния им дълъг нов мост?

Долната устничка на Рой започва да трепери и му е толкова трудно да произнесе думите си, че Джуди му превежда:

— Казва, че иска да се връщаме вкъщи.

— Кой ли не иска? — съгласява се Дженис. — Дядо само се шегуваше. Още ли не си разбрал, че дядо е ужасен шегаджия, Рой?

Така ли? Хари никога не се беше възприемал като такъв. Понякога пуска шеги само за да види реакцията, импровизира, за да поотпусне обстановката.

Джуди съучастнически се усмихва:

— Той само се преструва на лош — казва тя.

— Гррр — казва дядото.

Четирийсет минути шофиране в пиковия час на трафика на Югозападна Флорида ги довеждат до изхода на Делион и Пиндо Палм булевард и добре охранявания вход на Валхала Вилидж. В апартамент 413 Пру и Нелсън изглеждат изкъпани и освежени и се държат като че ли нищо не се е случило. Изслушват разказа на пътешествениците и най-вече невероятната история за дядо, който изяде замърсената храна на птиците, и Пру започва да приготвя вечерята, предлагайки на Дженис да си вдигне краката, за да й отпочинат. Нелсън се настанява на дивана пред вечерните новини с по едно дете на всяко коляно, предизвиквайки у Хари чувство за несправедливост и леко бодване на ревност. Намусения му син цял ден клати едрата си червенокоса жена, а после досадните му хлапета, които Хари беше забавлявал през цялото време, се държат с него като с герой.

Заека сяда на стола срещу дивана и внимателно предизвиква сина си.

— Навакса ли си съня най-накрая? — пита.

Нелсън схваща намека и го поглежда с тъмните си, приближени очи, леко смръщил вежди като сърдита котка.

— Просто снощи отидох да хапна на едно място и останах на бара малко по-дълго — казва той на баща си.

— Често ли ти се случва?

С извъртане на очите Нелсън му посочва главите на децата под лицето си, които уж гледат телевизия, но всъщност чуват всичко.

— Нее — измънква. — Само когато съм напрегнат. Така се разпускам понякога. Пру ме разбира. Нищо не се случва.

Заека великодушно вдига и протяга ръка.

— Не е моя работа, нали? Вече си пълнолетен. Просто можеше да се обадиш. Искам да кажа, всеки внимателен човек би се обадил. Никой не можа да се наслади на вечерята, защото се притеснявахме за тебе. Почти не можахме да ядем.

— Опитах се да ви се обадя, татко, но не ви помня телефона наизуст, а някой мръсник беше откраднал телефонния указател в онзи ресторант.

— Това ли ти е извинението сега? Защото сутринта майка ти ми каза, че си се обаждал тук, но вече сме били излезли.

— Точно така е. Звъннах ви от един телефон по магистралата и после в ресторанта нямаше телефонен указател.

— И къде е този ресторант? Мислиш ли, че го знам?

— Нямам представа — казва Нелсън и на просветването от телевизора Хари вижда, че се усмихва. — Винаги се губя тук, все едно съм в командировка. Едно нещо й е хубаво на Флорида — в сравнение с нея Пенсилвания изглежда направо девствена.

Местният телевизионен говорител предава последните новини за морските крави.

— Цели стада морски крави продължават да обитават както топлите, богати на храна води, така и традиционните си зимни убежища поради хубавото време и високите температури. Напомняме на всички, които ще излязат с яхти и лодки, да намалят скоростта. През почивните дни е възможно да се натъкнете на морски крави на различни места в Югозападна Флорида.

— Непрекъснато повтарят това — казва Заека, — но аз никога не съм срещал морски крави.

— Защото никога не си във водата — казва Нелсън. — Тъпо е да живеете тука и да нямате собствена лодка.

— И за какво ми е лодка? Мразя водата.

— Ще я заобичаш. Можеш да ловиш риба из целия Залив. Нямаш достатъчно работа, татко.