— На кой цивилизован човек му трябва да лови риба? Провесваш мъртво парче месо пред някакво безмозъчно същество и после го издърпваш с кукичка, забита в устата? Най-жестокото нещо, което правят хората, е ловенето на риба.
Русият телевизионен говорител със зализана коса, която изглежда като перука, казва:
— Възрастна морска крава с малкото си са забелязани в сряда по обяд да се насочват към залива по канала Бимини на Кейп Корал, на около половин миля от басейна на Бимини. Подобни срещи показват, че макар по-голямата част от стадото Калусахатчи да се е преместило в откритите води на реката и заливите, все още има вероятност да се натъкнете на някои животни в и близо до закътаните водни канали. За да съобщите за умрели или ранени морски крави, моля обадете се на 1-800-342-1821.
Телефонният номер минава върху кадри на семейство морски крави, които лениво се обръщат във водата.
— И — завършва той с онзи високопарен тон, който телевизионните говорители възприемат, когато рекламите всеки момент ще започнат — за да съобщите за забелязани морски крави, обадете се на горещата линия 333–3092.
За да поддържа разбирателството си с Джуди, Заека се провиква:
— Представяш ли си да имаше един-единствен огромен зъб като майка морска крава?
Момичето явно не го чува. Светлото й лице, озарено от телевизора, е приковано в някаква реклама на калифорнийски стафиди, които танцуват и пеят като чернокожи. Подредени в редица като старите мускетари. Къде ли са те сега? Превърнали са се в родители на средна възраст. Джими умря преди години, беше го прочел някъде. Умря млад. Случва се. Рой си смуче палеца и главата му клюма към рамото на Нелсън. Нелсън още е облечен в ризата на розови райета с бяла яка, с която пристигна, като че ли не притежава нищо друго, освен глупавата риза с къс ръкав.
— Утре — Заека обещава на висок глас, без да знае на кого точно — ще излезем в морето. Двамата с Джуди ще наемем рибарска лодка. Уговорил съм всичко със сина на Ед Силбърстайн в хотел Бейвю.
— Абе, не съм сигурен — казва Нелсън. — Колко са безопасни тези неща?
Заека се обижда:
— Те са като играчки, за бога. Ако се преобърнат, просто заставаш върху кила и те се връщат в нормално положение. Хлапета по на десет-единайсет години по цял ден се състезават из залива.
— Да, но Джуди ще навърши девет чак след две седмици. А и без да се обиждаш, татко, доста си надебелял. И освен това не си никакъв плувец, както сам каза.
— Добре тогава, направи ти нещо с децата си утре, забавлявай ги ти. Аз правих това цял ден и се изръсих осемдесет долара.
Нелсън му казва:
— Ти би трябвало да искаш да правиш това. Нали си милият им стар дядо, помниш ли? — Той малко омеква. — Плаването с лодка е добра идея. Просто я накарай да си сложи спасителната жилетка.
— А защо не дойдете всички? Ти, Пру, Спящата красавица. Плажът е страхотен. Поддържат го чист.
— Може и да дойдем, ако успея. Чакам едно-две обаждания.
— От фирмата ли? Не могат ли да се оправят сами няколко дена?
Нелсън се изплъзва, като се прави, че е погълнат от телевизора. Дават рекламата на новата тойота с онази чернокожа продавачка на коли. В края двамата с купувача скачат във въздуха и застиват.
— Не — казва Нелсън толкова тихо, че Заека едва го чува. — Един контакт, който направих тук.
— Контакт? За какво става въпрос?
Нелсън слага пръст на устните си, показвайки, че ще събудят Рой.
Заека отново го бодва.
— Като си говорим така, опитвам се да си спомня какво ми се стори странно в баланса за ноември. Май това, че продажбите на употребявани коли са намалели за това време от годината. Обикновено се увеличават паралелно с новите коли.
— Парите са кът сега, когато Рейгън си отива — отговаря Нелсън още по тихо. — Освен това Лайл е въвел нова счетоводна система, сигурно продажбите ще бъдат отразени в декемврийския отчет. Не се притеснявай, татко. Наслаждавайте се на Флорида. Работил си упорито цял живот. Имаш нужда от почивка.
И хлапето, за да не звучи иронично, целува малката Джуди по лъскавата, гладка, морковена на цвят коса. Синкавата светлина от телевизора се промъква през оредяващата коса на триъгълника между слепоочията на Нелсън. Неговият заложник на съдбата. Тъжно е да виждаш как собствените ти деца губят битката с времето.
— Вечерята е готова, момчета и момичета — провиква се Пру от кухнята на Дженис.
Вечерята й е много по-засукана, отколкото ястията на Дженис някога са били. Ароматна гъста супа от зеленчуци и фиде за начало, салата в отделна чиния за всеки и прясна бяла риба, изпечена на скарата на фурната, която Дженис никога не се затрудняваше да използва. Дженис се беше превърнала в специалист по притоплянето на остатъци в микровълновата фурна и на купувач на замразени меса, пълнени чушки и морски дарове от Уин Дикси в малки алуминиеви тавички, които можеха да се изхвърлят мръсни в кофата за боклук. Никога не е била добра домакиня и сега новите технологии й предлагаха чудесно оправдание. Зеленчуците, които Пру им сервира с ориз и крехки грахови зърна и малки лукчета, имат леко пикантен вкус, който Хари предусеща, че е специално за него — лично съобщение, което останалите консумират, без да съзнават.
Читать дальше