Джон Апдайк - Заека се укроти

— Еха! — въздиша Джуди от едната страна на Хари. Зад тях Пру и Рой не казват нищо, но шляпането на сандалите им затихва. Чувстват се като четирима нарушители. Жената зад черния мраморен плот на рецепцията е с екзотичен цвят на кожата, смесица от негърска и индийска или ориенталска кръв. Кожата й е опъната над скулите и носа, клепачите й са гримирани в металнозелено, а ушите й са украсени с ръбести златни миди.

Хари така се впечатлява, че сбърква вълшебното име, което ще им отвори вратите към това място, казвайки: „Силбърстайн“.

Жената мига с чудните си метални клепачи и благосклонно му казва:

— Сигурно имате предвид мистър Силвърс. Той е отговорник за плажа тази сутрин.

И с милостиво пренебрежение тя им посочва другия край на фоайето с жест като на танцьорка от Бали, без да изпуска тънката златна писалка от накичената си с гривни ръка. Той повежда малката си групичка през огромното климатизирано помещение по черния мраморен под с вградени радиално около алуминиев фонтан месингови ивици, които греят като слънчеви лъчи от фонтана, напомнящ орган. От високия таван висят позлатени метални правоъгълници, подобни на лъскавите ленти, с които фермерите плашат птиците. На стълбището, водещо надолу, има табела с надпис КЪМ БАСЕЙНА И ПЛАЖА. Буквите са претенциозни като на фасада на поща. След като объркват пътя по покритите с млечнозелена мозайка коридори на приземния етаж и стигат до врата, на която пише ПЕРСОНАЛ, Хари и групичката му откриват сина на Ед Грег, в едно отделено със стъкла сламеножълто пространство на път към басейна на хотела. Басейните на хотела, тъй като Хари вижда три, са разположени като частите на пъзел — един за неумеещи да плуват, един за гмуркане и един — разделен на коридори. Ед е къдрокос мъж, почернял като арабин от стоенето на слънце по цял ден. Облечен с черни еластични бански и тениска с качулка с петоъгълното лого на „Омни“, той е по-нисък от баща си, а острата счетоводителска брадичка, която е наследил от него, е смекчена от гените на майка му и работата му да се грижи за почиващите. Той се усмихва, разкривайки зъби, бели като на Ед, но по-заоблени: зъбите на Ед бяха толкова квадратни, че приличаха на фалшиви, въпреки че Хари никога не беше виждал да му падат. Когато Грег заговаря, гласът му звучи младежки за възрастта му — в къдрите му има сребърни нишки, а от усмивката му загорялото му лице се набръчква. Не би трябвало още да лудува из плажовете.

— Баща ми ме предупреди, че ще дойдете. Това мисис Енгстръм ли е?

Има предвид Пру, дошла вместо Дженис, която след цялото това ходене вчера днес пожела да си остане вкъщи и да си изпълни задълженията, да отиде на аеробика и на бридж и да прекара малко време с Нелсън, преди да си тръгнат. Хари се учудва, че синът на Ед прави тази грешка, но после се сеща, че сигурно през цялото време вижда мъже в напреднала възраст с по-млади съпруги. А и Пру вече не е чак толкова млада. Висока и светла като него, спокойно би минала за жена му.

— Благодаря за комплимента, Грег — отговаря му Хари любезно, — но това е снаха ми, Тереза.

Тереза, Пру — прилича на него дори в това, че има две имена, вътрешно и външно.

— А тези двамата са красивите ми внуци Джуди и Рой.

Грег казва на Джуди:

— Значи ти си момичето, което иска да стане моряк.

Когато вдига поглед към Грег, в очите й се разлива небесносиньото отражение от водата на басейна, която отмива зеления им цвят и прави зениците й малки като връхчето на молив.

— Ами, нещо такова.

Разговаряйки спокойно, като че ли може да посвети целия си ден само на тях, синът на Ед ги повежда обратно по коридорите с мозайката и взима ключове за гардеробчета от едно момче на рецепцията. Момчето е млад чернокож с онази нова, грозна прическа, която си правеха сега — обръснат отстрани, с коса само отгоре, която стоеше като кифла на главата му. Грег ги отвежда до вратата на съблекалнята и им обяснява как да излязат точно на плажа, където ще ги чака и ще уреди наема на лодките.

— Колко ти дължа за всичко това? — пита Хари, почти очаквайки, че ще е безплатно, че Ед ще го е уредил като компенсация за двайсетачката, която Хари му даде за голфа в сряда.

Грег обаче сваля маската на любезността си и казва:

— Лодките могат да се ползват само от гости на хотела и са включени в цената на престоя им, но мисля, че сто и двайсет долара ще стигнат за четиримата. Съблекалните, достъп до плажа и две лодки за по час.

Пру се намесва:

— Не искаме две, ще ме е страх.