Джон Апдайк - Заека се укроти

Пру и Джуди излизат от хотела и се присъединяват към тях и всички слизат по бетонните стъпала. Вече минава десет часа и зад тях фасадата на петнайсететажния хотел, построен във формата на буквата S, всеки етаж украсен с балони като острите зъби на червен гребен, все още крие фасадата си в сянка, макар че сянката му се е отдръпнала назад до най-вътрешния басейн. Под краката им пясъкът е току-що почистен и изравнен: вчерашните стъпки, пластмасови чашки и празни тубички от лосион са изхвърлени и дървените шезлонги са наредени на купчина. Днешните летовници се разполагат заедно с екипировката си от хавлиени кърпи и детективски романчета (навремето Рут четеше такива и той още не можеше да разбере какво й харесваше в тях), и шарени тубички с крем против изгаряне. Двойките се мажеха един друг. Стари плешивци с вече почерняла кожа втриваха масло в плешивите си глави, а космите по гърдите им бяха чисто бели. Аромата на лосион се надига и се смесва с мириса на солен въздух, на умрели раци и на водорасли. Докато води групичката си по плажа, Хари усеща как няколко глави се надигат и множество очи се плъзгат зад слънчевите очила — чувства се странно горд с тази много по-млада жена и две малки деца. Второто му семейство. Или третото му, или четвъртото. Животът минава през нас семейство след семейство.

По плискащия се, съскащ, пенлив край на водата тичат бекаси, спират рязко да клъвнат нещо, и продължават нататък. Движенията на краката и главите им са толкова бързи, че изглеждат автоматични. Рой не може да ги хване, въпреки че му приличат на играчки. Когато Хари събува отвързаните си маратонки найк, пясъкът ухапва босите му крака с неочакван хлад — под горния, огрян от слънцето слой песъчинки пясъкът е още студен от нощния прилив. Горната част на ходилата му е изпъстрена с подобни на червейчета сини вени, а кожата на пищялите му е бледа и напукана, като че ли стои на коленете си на тази възраст. Краката му се разтреперват от страх. Морето, слънцето са толкова огромни: космически валяци, които могат да го смелят. Играе си с огъня.

Грег ги чака до една барака от гофриран стъклопласт на плажа, далеч от водата, до няколко палми, чиито корени се показват. Вади от бараката рул, подвижен кил и две спасителни жилетки от черен порест каучук. Заека не харесва нито цвета им, нито материята, предпочита старомодния растителен пух, извличан от дървото, дето го имаше в къщата на Томас Едисон. Грег го пита:

— Качвал ли си се преди?

— Естествено.

Нещо в гласа на Хари кара Грег да го инструктира:

— Дръж румпела далеч от платното. Наблюдавай гребените на вълните за посоката на вятъра. Когато вятърът задуха зад теб, отпусни шкота.

— Разбира се, добре — казва Хари, въпреки че не го беше слушал внимателно, защото възмутено си мислеше за резултата, който Ед Силбърстайн трябваше да постигне на първата дупка вчера. Точките бяха достатъчно, за да спечели, а така цялата игра се провали.

Грег се обръща към Пру:

— Малката може ли да плува?

— Естествено — отговаря му тя, подемайки небрежния тон на Хари. — Стана шампион на отбора по плуване на летния лагер.

— Мамо — признава си момичето, — станах втора.

Грег поглежда към Джуди, слънцето зад гърба му е толкова ярко, че сянката на лицето му изглежда синкава.

— Това си е почти шампион. — Изпитвайки нужда да си говори с Пру, Грег казва: — Не ви съветвам да пускате малкия: Има леко течение откъм плажа, тук на завет от хотела не се усеща, но може да ви завлече навътре доста бързо. А и лодката няма кабина и малкият може лесно да се плъзне във водата.

Тя дарява Грег с изкривената си принудена усмивка и леко се отмества, като че ли близостта на този мъж на нейна възраст я кара да се чувства неудобно от това, че е полугола. Завързала е кафява хавайска риза над целия си бял бански костюм, изрязан отстрани толкова високо, че показва краката й чак до хълбока. Кройката на банския й предполага да си избръсне срамните косми от двете страни. На какво ли само не се подлагат жените. Има дори някакъв восък, който ти маха космите трайно. Ами ако модата на банските се смени? Заека предпочиташе онези модели преди Рейгън, от две части, при които долнището представляваше оскъдно парче плат, стигащ до пъпа, като банския, с който Синди Мъркет се плискаше наоколо. Но пък този нов модел хубаво издължаваше и без това дългите крака на Пру и прикриваше наедряващата й талия.

— Той ще остане с мен на плажа — казва тя на Грег Силвърс и за да подчертае думите си, се навежда, червената й коса пада напред и придърпва ризата, разкривайки презрамките на банския и широките й бели рамене, обсипани с бледи лунички.