Джон Апдайк - Заека се укроти

— Никога не е бил особено щастлив като дете. Явно, двамата с Джен сме виновни за това.

— Той определено е готов да ви хвърли вината — признава Пру с равния си охайски акцент. — Но не смятам, че трябва да го окуражавате, като се самообвинявате.

Думите й, както когато обясняваше за холестерола онази вечер, му се струват неприятно специфични, като козината на животно, която е по-груба и остра, отколкото си си представял.

— Аз лично не бих позволила — твърдо казва тя — на мое дете да ме обвинява.

— Не знам — колебае се Хари. — Подложихме го на доста безумни сцени в края на шейсетте.

— Краят на шейсетте бяха такива за всички — безумни — казва Пру и отново започва онази сурова полумедицинска лекция. — Като продължавате да приемате вината, която ви приписва, двамата с Дженис му пречите да порасне. Не е ли редно всеки на трийсет години сам да бъде отговорен за живота си?

— Знам ли? — отговаря той. — Така и не разбрах кой е отговорен за моя.

И той се отблъсква от вдлъбнатината, оформена от тялото му в топлия пясък, но не преди да хвърли един поглед към онази ивица опънат плат, от двете страни на който се вижда нежната кожа на Пру, която никога не е била излагана достатъчно на слънце, за да се покрие с лунички. Малката Джуди се е върнала от плуването, червената й коса е слепена към черепа й и морскосиният й бански е прилепнал към малките й като карфички зърна.

— Обеща ми да дойдеш след една минута — подсеща го тя, докато водата се стича по лицето й и застива върху миглите й като сълзи.

— Вярно — съгласява се той. — Хайде да плаваме!

Той се изправя и флоридският бриз изпълва всяка гънка от кожата му, като че ли е онова хвърчило на плажа. Усеща се висок под далечното синьо небе, елементите се сипят около него — вода и пясък, и въздух, и огъня на слънцето, субстанции, щедро изсипани в огромни количества, и въпреки това не могат да запълнят безграничното пространство — и разбуждат у него някакво старо животинско безразсъдство. Кожата му, сърцето му не могат да се наситят.

— Сложи си спасителната жилетка — казва той на внучката си.

— С нея се чувствам дебела — спори тя. — Не ми трябва, мога да плувам с километри, честно. В лагера преплувахме цялото езеро и обратно. Когато се умориш, просто се обръщаш и се отпускаш по гръб. В солена вода е още по-лесно.

— Сложи си я, миличка — повтаря той спокойно, доволен, че неговата кръв се е научила да се освобождава от нервния елемент, който винаги го е плашел. Слага си жилетката и самият той се чувства брониран и женствен и, както казва детето, дебел. Краката и ръцете му не са надебелели много, натрупал е само в лицето и таза. Когато се бръсне сутрин, сякаш маха цели декари пяна, а когато зърва отражението си в профил в някоя огледална повърхност в Делеон, направо се изненадва от този висок блед мъж, натъпкан с пух.

— Наблюдавай ни — казва той на Пру, която е станала, за да придаде тържественост на отплаването им. Въпреки че е полугола, тя му помага да издърпа корпуса към плискащите се в брега вълни. Усмирява плющящото платно, което иска да завърти гика, докато той избира въжетата, които бяха по-заплетени, доколкото си спомняше от онзи път преди години, когато плава в Карибско море със Синди Мъркет в черен бански, и наглася руля. Повдига Джуди да се качи. Малкият Рой вижда, че сестра му се кани да ходи някъде без него, и се разплаква. Нагазва в морето, но една вълна го събаря. Пру го вдига и го подпира на хълбока си. Въздухът е толкова прозрачен, че всичко изглежда като изрязано, с онзи виолетов ореол, който се вижда по филмите, където пейзажът е фалшив. Хари навлиза до кръста, за да избута лодката навътре, и се повдига върху нея, ожулвайки прасеца си в кнехта, и се хваща за въжето, вързано за алуминиевия гик. Как беше казала Синди, че се казва това найлоново въже? Шкот. Сладката Синди, каква кукличка беше навремето. Той изправя руля и опъва платното. Лодката се спуска и пори вълните една по една, докато лекият бриз откъм сушата, в неестествената тишина, която вятърът носи, отдалечава лодката от твърдостта на земята, от плажа, от Пру с изрязания си бял бански, която още държи на хълбока си ревящия Рой.

Джуди се е разположила от неговата страна на мачтата, готова да бутне кила в процепа. Хари седи неудобно върху мокрия стъклопласт с подвити крака, едната му ръка е зад него върху румпела, а другата стиска шкота. В съзнанието му започва да се оформя картина от указателни стрелки, блестящият вятър издува гънките на високо вдигнатото платно. Някаква възбуда се спуска в ръцете му и се разперва като ветрило към хоризонта и зенита. Като ножица, беше казала Синди, и в него се надига чувство на невидима канализирана сила.