Джон Апдайк - Заека се укроти

Дженис казва:

— Разбира се, скъпа. Наспи се добре и после двамата с Нели може да направите нещо здравословно и забавно. Ако ползвате басейна във Валяла, напомни му, че трябва да си вземе душ преди и след басейна и да не скача от трамплина.

Джуди засмяно я прекъсва.

— Татко се пльосва по корем.

— Не се пльосва татко. Ти се пльосваш — казва Рой.

— За бога! — скастря ги Хари. — Не започвайте още оттук. Още не сме влезли в колата.

Качват се в колата в девет и половина, запасени с тройна опаковка бисквити и шест кутийки кока-кола, започвайки дългия ден, който години наред щеше да се споменава в семейните спомени като Деня, в който дядо изяде храната на папагала, въпреки че храната не беше точно за папагали и той не яде много от нея. Тръгват по шосе 41 към Форт Майърс и спират в зимната къща на Томас Алва Едисон, което почти ги довършва. Паркират камрито и минават под гигантски баобаб, който (според табелата) бил подарен на Едисон като крехка вейка от някакъв финансов магнат от онова време, Харви Файърстоун или Хенри Форд, и който се е превърнал в най-големия баобаб извън Индия, където едно-единствено дърво може да подслони цял ориенталски пазар. Баобабите растат, като разпростират корените си и изкарват филизи, които се превръщат в нови стволове и заприличват на нещо като патерици, докато клоните се разпростират и разпростират — тези зловещи дървета биха заели мили, ако никой не ги спре. Как ли умират, чуди се Хари.

Оказва се, че човек не може просто да се разходи из къщата и градината, а трябва да се присъедини към някоя група, и то за пет долара на човек. Джуди и Рой пощуряват, като чуват това. Представят си, че ще бъдат заобиколени от тълпи стари пенсионери с бейзболни шапки и слънчеви очила с повдигащи се стъкла, и онези бастуни, които се разтварят и се превръщат в еднокрако столче. Няколко инвалиди в колички се присъединяват към увеличаващата се групичка, която чака да започнат. Джуди, с преждевременно издължени крака в къси розови панталони и смешни червени петна руж по бузите, заявява:

— Изобщо не ме интересуват някакви си тъпи градини. Искам да видя машината, която прави електричество.

Рой с отпусната малка уста, изцапана с шоколад от бисквитите, гледа втренчено с влажните си кафяви очи, като че ли ще се разтопи от жегата.

Хари обяснява на Джуди:

— Не съм сигурен, че има машина, а само най-първата електрическа крушка, която са изобретили. — А на Рой казва: — Ако много се умориш, ще те понося.

По някакъв сигнал, който той пропуска, те остават последни. Всички, включително инвалидите в колички, излизат от навеса и се скупчват на едно място с прашна сива пръст, задушлив въздух и остри като нож сенки на листа. Екскурзоводката е възрастна предвзета дама със синя коса и фирмена шапка, която рецитира наизустените фрази. Първо им посочва kigelia pinnata, кренвиршовото дърво от Африка.

— Плодът прилича на кренвирш и оттам е дошло и името му. Той не се яде, но се използва като лекарство от африканците, които са изключително суеверни и го обожествяват заради лечебните му свойства. Отсреща е дървото, наречено пържено яйце, тъй като цветовете му приличат на яйца на очи с жълтъка отгоре. Засадено е там, в случай че обичате яйца с кренвирша си.

Групичката любезно се засмива. Някои от по-възрастните всъщност се смеят повече от любезно, като че ли това е най-забавното нещо, което са чували през дългия си живот. Кога ли сивите клетки започваха да изгасват масово? Кога ще започне да се случва и на него, чуди се Хари. Или вече беше почнало? Човек не знае това, което не знае. Бездна отвън, бездна отвътре. Екскурзоводката им, окуражена от добрата реакция на публиката си, им посочва още смешни дървета — динаметеното дърво, Hura crepitans, чиито плодове експлодират, когато узреят, и рядката южноамериканска Cecropia, ленивото дърво, което всъщност беше единствената възрастна Cecropia palmata в САЩ. Листата й бяха като велур и никога не се разлагаха. Хари се чуди защо ли на Господ му е трябвало да създава всичките тези трикове сам-самичък в амазонската джунгла?

— Те са шоколадовокафяви от едната страна и бели от другата и поради необикновената им форма и трайност, са много търсени за букети от сухи цветя. Можете да си купите такива листа от магазинчето ни за сувенири.

Значи го е създал, за да има какво да си купуват хората от магазинчетата за сувенири.

След това стигат до Enterolobium cyclocarpum, познато като дървото ухо.

— Семенниците — рецитира екскурзоводката, — наподобяват човешко ухо.