— Дженис? — прошепва. — Спиш ли?
Гласът й е приглушен:
— Какво? Остави ме на мира.
— В колко часа си легна?
— Не посмях да погледна. Към един.
— Къде е бил Нелсън? Какво обяснение даде?
Тя не му отговаря. Прави се на заспала. Той чака. Нежно я погалва по рамото. Онзи френски филм снощи го беше възбудил с идеята си за напълно непозната жена, за това да се притиснеш до нея, до дребното, топло, загоряло от слънцето тяло. Съпругата може да е непозната колкото и една курва, точно в това е красотата на отношенията между мъж и жена. Тя казва, без да си обръща главата:
— Хари, ако ме докоснеш още веднъж, ще те убия.
Той обмисля това и решава да мине в контраатака.
— И къде, по дяволите, е бил?
Тя се обръща, предавайки се. Дъхът й мирише на цигари. Уж ги беше отказала, но всеки път, когато е около Нелсън с неговите Камел, и Пру с нейните Пал Мал, тя пак започва.
— Не знае къде точно е бил. Просто е карал колата. Казва, че е имал нужда да се поразходи, Флорида е толкова задушаваща.
Хлапето е право. Животът тук се ограничава до тесните пътеки, които си си направил. До Уин Дикси, до киното, до търговския център Палмето Палм, до лекаря, до спортния магазин и обратно. Между тези пътечки като че ли не съществува нищо, само множество еднакви палмови дръвчета и кактуси и жадна трева, и празна слънчева светлина, хотели, в които не отсядаш, и плажове, до които не те допускат, и във вътрешността — места, където няма смисъл да ходиш. В Пенсилвания, или поне в Даймънд Каунти, всичко е стабилно павирано със спомени и където и да отидеш, вече си бил там и преди.
Облизвайки устни с гримаса, като че ли гърлото я боли, Дженис продължава:
— Карал по шосе 42 почти до нещо, което звучи като Напълс, и като огладнял спрял в някакъв ресторант. Обадил ни се по телефона, но никой не му отговорил. По едно време се замислих дали да не го изчакаме, но ти каза, че си толкова гладен…
— Правилно. Аз съм виновен.
— Не си, скъпи. Не си виновен само ти. Децата също бяха нервни и притеснени и аз си казах, че животът трябва да продължи и че вечерята ще ни разсее. Но пък той казва, че ни се е обадил сигурно точно като сме излизали, и там, където е бил, от една бира минал на втора и след това се загубил на връщане. Нали знаеш как, ако пропуснеш отклонението при Пиндо Палм, много мили след нея всичко ти изглежда еднакво.
— Не мога да повярвам — казва Хари. Усеща как гневът кипи в гърдите му и сяда в леглото, за да отпусне напрежението. — Без да каже и думичка на някой, изчезва за колко? — осем часа. Той наистина полудява. Винаги си е бил на настроения, но това е налудничаво поведение. Хлапето има нужда от помощ.
Дженис казва:
— Беше абсолютно трезвен, когато се прибра, и донесе цял куп от онези малки, непотребни алигаторчета. Двете с Пру не можахме да не се разсмеем. По едно за децата и дори едно за теб, от ония със стойка на играч на голф и със стик в малките му крачета.
Тя отмята завивката от скута му и докосва задрямалия му пенис през отворената цепка на пижамата му.
— Как сме тук долу? Вече изобщо не се любим.
Но сега вече той не е в настроение. Плясва ръката й, покрива се със завивката и казва:
— Скоро правихме любов. Точно преди Коледа.
— Много преди Коледа — казва Дженис, без да помръдва глава, и за момент той е обхванат от безумната надежда, че тя пак ще отметне завивката и просто бързо ще поеме члена му в устата си, първото нещо, което правеше Телма, докато се срещаха тайно през последните десет години; но духането никога не е било в стила на Дженис. Трябва да е много пияна, но той никога не я е харесвал пияна. Някакъв хаос, който го плаши, се надига в нея и заплашва да погълне целия свят. Казва му:
— Добре, остава за теб, мой човек — за да подчертае, че той й е отказал, в случай че после я поиска, и става от леглото. Влажната й нощница се е навила около кръста й и преди да я дръпне надолу, той се възхищава на стегнатия бял задник над загорелите й бедра. Гузно я чува да пуска водата в тоалетната чиния в банята и после със сърдито трополене пуска силно душа. Представя си точно как изглежда, когато излиза от банята с прозрачна шапчица за баня върху косата, с порозовяло дупе и побеляла от капчиците вода путка, и съжалява, че трябва да живеят двамата с малката му мургава жена, упоритата му срамежлива глупачка от рода Спрингър, в свят на най-често пропуснати сигнали. Двамата бяха запратени тук, във Флорида, както никога досега не беше се случвало в живота им, и се справяха, като си обръщат гръб и ставаха все по-дебелокожи. Той играе голф три-четири пъти седмично, а тя ходи на тенис или на сбирките си и по разни ангажименти. Когато тя излиза от банята в хавлиената си роба, той е още в леглото и чете от книгата си за британската намеса срещу холандските търговски кораби, защото Франция възстановява западналата си флота с балтийски дървен материал, доставян с холандски кораби, в случай че Дженис реши отново да се пробва за секс, но от другия край на апартамента се чуват гласовете на децата и измъчения майчински глас на Пру, която им казва да пазят тишина.
Читать дальше