Джон Апдайк - Заека се укроти

Повече от добре, спомня си той, особено ако после в колата след всичкото целуване и стискане на голите й цици, за да се възбуди, Дженис го допуснеше в себе си, в топлите си, влажни и леко хлъзгави като копринен пантоф местенца. Понякога, когато беше неразположена, или пък се правеше на целомъдрена, го хващаше в ръка, докато той правеше движенията и свършваше. Бяла като месо на омар течност. Шокиращо бяла и се бършеше трудно. Най-много му харесваше, когато Дженис сядаше върху него и задникът й беше в ръцете му, а циците в лицето му. И грижливо отнасяше спермата му със себе си. Все едно пускаш писмо в пощенска кутия.

Тя продължава, но мисълта й е поела съвсем различна посока от неговата:

— Нелсън е длъжен да има хубави костюми, за да изглежда подобаващо във фирмата, а днешните деца вече не се задоволяват само с площадка и топка, искат видеоигри…

— Господи, с петдесет хилядарки може да се купят доста видеоигри, ще му стигнат да отвори цяла видеотека, ако само за това ги харчи.

— Шегувай се, но онзи огромен хамбар на мама не спира да гълта пари, нали Пру?

Изтръгната от учтиво усмихнатия си унес, Пру се ухилва и признава:

— Наистина гълта доларите.

Крият нещо от него, чувства го. Невидимият мъж злокобно изрича:

— Петдесет и шест. Пет, шест.

Някакъв разтреперан старец, толкова обезумял от радост, че едва не се задавя, изграква:

— Бинго!

Еф сто и единайсет, беше казал Джо Голд. Пуснете ги да полетят до Либия.

Хари казва:

— Не знам какво, по дяволите, става тук.

Никой не му противоречи.

Рой се унася, тънка люспа от скарида проблясва по отпуснатата му долна устна. На Хари изведнъж му се дояжда орехов пай. Опитва се да придума Джуди да си поръча десерт, за да му прави компания:

— Лимонов пай — тихо напява той. — Можеш да го поръчаш само във Флорида. Единственият шанс в живота ти.

— И защо е толкова специален?

Не е много сигурен. Излъгва:

— Миниатюрни нежни зелени лимони, които растат само във Флорида. По другите места условията са прекалено сурови за тях, много е студено и ветровито.

Тя се съгласява, но после само човърка коричката, така че след като я е накарал да си го поръча, той се чувства длъжен да изяде и нейния пай, след ореховия си пай, гарниран с огромна топка сметанов орехов сладолед. С напредването на вечерта отсъствието на Нелсън се усеща още повече. Дженис и Пру пият безкофеиново кафе и зажаднели да си побъбрят, наблюдават как Хари дояжда десерта на Джуди. Всъщност лакомията е нещо като спортен подвиг, упражнение за разтягане. Коремчето пита: „Как си?“. Сервитьорката в златиста униформа най-накрая идва със сметката им и докато подписва чека, Хари се чувства като Бог, който пуска мълнии. Сумата ще се появи в месечния им отчет през следващата година, когато светът значително ще се е променил. Колко натъпкан се чувства, излизайки на нощния въздух! Един величествен мъж сред подчинените си. Хари носи Рой, който заспа по време на десерта. Дженис и Пру са хванали Джуди за ръце и понеже се е държала добре през цялата скучна вечеря, й разрешават да се люлее между тях. Тя се кикоти, докато двете пъшкат от усилие.

Няколко улични лампи между блок А и Б са мистериозно разбити на високите си, излъскани алуминиеви стълбове. Те са там някъде, престъпниците, наблюдават и чакат охраната да им даде знак да щурмуват крепостта със заспали пенсионери. В този тъмен участък звездите скачат отгоре им от топлото черно небе. Нощем Флорида възвръща част от субтропичната си същност, преди хората да култивират плодородните й равнини. Тук е възбуждащо като на палубата на кораб; въздухът има привкус на сол, на гниещи палмови листа и на блато. Звездите тук са по-ярки, по-многобройни. Просналата се като килим трева „Свети Августин“ има странна пореста матова текстура и всяко стръкче изглежда като тъмен металик, моравата плътно закрива кръглите глави на пръскачките. Кожата, която хората са натрапили на природата, е толкова тънка, че става на дупки, в които се навират броненосци. Трогателните, объркани същества се появяват на разсъмване по средата на Пиндо Палм булевард и стават жертва на ранното сутрешно движение на колите. Те дори не се сещат да се свият на кълбо, а скачат нагоре във въздуха. Докато дъхът на Рой навлажнява врата му, а детската му главичка тежи като камък на рамото му, Хари поглежда към звездното небе и си мисли: Няма милост. Ярките големи звезди го притискат и галактическата бездна за миг го кара да се почувства като увиснал с главата надолу. Входът на блок Б примамливо се мержелее, огрян в жълтеникава светлина. Петимата Енгстръмови се справят по свой начин с мъчителната болка в тях — тормозещото отсъствие на Нелсън. Те минават пипнешком през охранявания вход, влизат в асансьора, вървят по коридора в сребристо и прасковено, смутено отбягвайки погледите си.