Джон Апдайк - Заека се укроти

От двете широки страни на колоната има огромни зацапани керамични фрески, изобразяващи викинги: мечове с широки остриета, шлемове с рога и кораби с глави на дракони стърчат от емайлираната купчина в безброй хабени цветове, но мъжете, които притежават и носят, и плават в тези изпъкналости, са погълнати от налудничава плетеница от ръце, крака и мълнии, нещо като кървава кошница в чест на историята.

— Седемдесет и едно — монотонно напява мрачният мъжки глас иззад колоната. — Седем едно.

Трудно е да се разговаря, докато цифрите кънтят от тонколоните. Пру се грижи за Рой и го придумва да хапне печено картофче и една-единствена пържена скарида. Дженис убеждава Джуди да си поръча омар и след това й показва как да го разчупи, как да избута с пръст голямото извито парче бяло месо нагоре по сварения задник на бедното същество и как да изсмуче малките парченца от опашката, така, както смучем листата на артишока. Заека, който си е поръчал бифтек, едва издържа тази гледка. За него яденето на омар — множеството му меки крачета, очите върху стълбчета, изпечените му до червено антенки — прилича на кошмар, падение до гърчещото се, дращещо зараждане на живота. Раците и мидите също, гледа как старците из цяла Флорида се тъпчат с тези мръсни, лепкави, отвратителни неща, и на всичкото отгоре ти разправят, че са полезни, много по-полезни от бифтеците и хамбургерите, които обикновено си поръчва, въпреки че няма нищо против свински шишчета или телешка пържола, или резен шунка с пръстен ананас, или парченца печена ябълка, нарязани като луна, с гарнитура от мазни холандски пържени картофи, като разпадаща се купчина чипове за покер. Така поне сервираха шунката в Пенсилвания. Тук, във Флорида, човек не можеше да си поръча наденица, или поне не онази пикантна свинска наденица, с която беше израснал, или наденички, накиснати в кленов сироп, или ябълков пай с много канела и дори пай, плодов пай. Преди няколко години Дженис ходеше по разни сбирки за здравословно хранене и когато се върнеше, непрекъснато му повтаряше, че си задръства артериите с всичката тази мазнина и тесто. Известно време у тях имаше бум на салати, на нискокалорични спагети и риби, и птиче месо, но когато ходят в Мийд Хол, той може да си поръча каквото си поиска. Когато поръчваш бифтек, трябва да уточниш, че го искаш препечен, в противен случай ти го сервират суров, гумен. Отвратително. Всички неща, които задоволяват апетита на човек и изглеждат толкова красиви, ти се струват отвратителни, когато не си гладен. Месо за еднократна употреба.

Съвършените малки ръце на Джуди лъщят от омара. Тя пита майка си нещо и той вижда как устните на Пру мърдат в отговор, но божественият глас веднага заглушава думите им с тържественото си:

— Двайсет и седем. Две седем.

— Какво казваш, миличко? — пита той засрамено. Да не би слухът му да се влошава, или сега хората говорят различно? В телевизионните предавания с английски актьори има цели откъси, в които не разбира нито думичка, особено когато говорят с акцента на простолюдието. В някои филми също, най-вече в любовните сцени, когато звездите доказват своето охлаждане на чувствата пред тийнейджърската аудитория и само си подхвърлят реплики.

Пру му обяснява:

— Притеснява се, че баща й няма да има какво да яде. — Тя се насилва да се усмихне с кривата си усмивка. Да не би тази гримаса да е някакъв знак към него, вопъл, приканващ го да се съюзи с нея срещу Нелсън?

Искрящите зелени очи на Джуди се обръщат към дядо й, като че ли очаква той да направи някаква коравосърдечна забележка. Той обаче й казва:

— Не се притеснявай, Джуди. Тук сервират до девет часа, в Клуб Деветнайсет на долния етаж правят сандвичи до полунощ. И нали видя шосе 41: във Флорида има милиони заведения за бедния ти гладен татко.

Долната устна на момичето потреперва и тя изтърсва:

— Може да няма пари.

— Защо пък да няма пари?

Тя обяснява:

— Той често няма пари. Сметките пристигат и дори понякога вкъщи идват някакви мъже и мама не може да им плати. — Осъзнава, че е казала прекалено много, и очите й се преместват върху лицето на майка й.

Пру поглежда встрани и избърсва някаква трохичка от устата на Рой.

— Напоследък сме малко притеснени. Хари иска да продължи.

— Така ли? Не е възможно. Той изкарва по петдесет хилядарки годишно заедно с бонусите и премиите. Баща ми ни изхранваше с по-малко от две хиляди.

— Хари — намесва се Дженис с гласа на майка си, преди да умре, когато старата вдовица беше придобила навика да се разпорежда. — Сега хората имат нужда от повече неща, отколкото е имал баща ти. Тогава светът беше по-простичък. Много добре си спомням, нали и аз съм живяла по онова време. Как се забавлявахме, когато ходехме по срещи? Отивахме на кино за седемдесет и пет цента на човек или пък на мини голфа на шосе 422, който беше още по-евтин. После пиехме по една сода в Пенсюприйм и смятахме, че сме прекарали добре.