Джон Апдайк - Заека се укроти

— Къде е Нелсън?

Въпросът не е много подходящ, особено пред децата. Дженис и Пру се споглеждат и Пру решава да отговори:

— Излезе с колата да свърши някаква работа.

Тук, във Флорида, имат само една кола, камрито. Бяха оставили селиката на Хари в Пен Парк. Една кола им върши работа, защото почти всичко, от което имат нужда — лекарства, списания, фризьор, бански, топки за тенис — може да се намери в комплекс Валхала. Магазинчето за хранителни стоки беше доста скъпо и Дженис обикновено правеше голям пазар веднъж седмично в Уин Дикси, на километър надолу по Пиндо Палм булевард. Пак веднъж седмично двамата ходеха до банката в центъра на Делион, на две пресечки от плажа. В банката винаги се носеше музика, даже отвън на площада; сигурно бяха скрили колони между клоните на дърветата. Един-два пъти месечно ходеха на кино в огромния търговски център на Палмето Палм булевард, на три километра от блока им. Но понякога минаваха по няколко дни, през които колата им просто си седеше на паркинга и събираше ръжда и бели птичи курешки.

— И каква работа има?

— Стига де, Хари — казва Дженис. — Хората имат нужда от разни неща. Той например не харесва бирата, която купуваш. Предпочита други конци за зъби. И освен това обича да шофира, иначе го хваща клаустрофобия.

— Всички ни хваща клаустрофобия — отговаря й той, — но повечето хора не крадат коли, за да се оправят.

— Изглеждаш изтощен. Изгуби ли?

— Как позна?

— Ти винаги губиш. Играе с трима евреи — обяснява тя на снаха си — и те винаги му измъкват по двайсет долара.

— Не бъди толкова предубедена, звучиш като майка си. И за твое сведение, печеля точно толкова често, колкото и губя.

— Не съм разбрала някога да си спечелил. Те непрекъснато ти говорят колко си добър и после ти взимат парите.

— Глупачка, нали един от тях изгуби двайсет долара заедно с мен, той ми беше партньор!

Тя казва спокойно, точно като майка си, без да се обръща към никого:

— Сигурно му ги връщат; наговорили са се.

Изведнъж му хрумва, че тя говори тези ужасни и абсурдни неща, за да му отвлече вниманието от невъзпитаното мистериозно отсъствие на Нелсън.

Джуди казва:

— Дядо, вземи картите на Рой и ела да играеш. Той дори не знае как да ги държи и е ужасно нервен.

Рой услужливо доказва мнението й, като хвърля картите върху кръглата стъклена масичка, точно както сутринта беше хвърлил лъжицата си.

— Мразя игрите — казва той изненадващо ясно, като онези старовремски кукли, които говореха, когато им дръпнеш една връвчица на гърба.

Джуди светкавично го плясва със свободната си ръка. Блъска го с юмрук по раменете и врата, а когато той изпищява, за да се защити, обяснява:

— Провали това раздаване и сега никой не може да играе. А аз щях да спечеля!

Пру внимателно слага на масата разперените си карти, обърнати надолу, и с другата си ръка, пухкава ръка с дълги нежни кости, придърпва ревящото момче към гърдите си. Виждайки това, Джуди пламва от ревност, очите й се зачервяват като на жена, решила да се разплаче, и се скрива в спалнята на Хари и Дженис.

Пру едва доловимо се засмива. Самата тя изглежда изтощена:

— Всички са уморени и изнервени — тя сякаш изпява над главата на Рой, така че Джуди да може да я чуе.

Дженис се изправя, залитайки леко. Блъска стъклената масичка с крак и чашата й с портокалов сок и кампари до изоставените й карти потреперва, аленият пръстен течност се разклаща, напомняйки му за езерцето, когато топката на Ед падна вътре. Пак си е облякла роклята за тенис. Засъхналите петна от пот под мишниците й приличат на континенти върху избледняла карта.

— Май ги преуморихме — обяснява тя на Хари. — Направихме един огромен пазар, ходихме да обядваме в Бъргър Кинг, после си дойдохме и Пру ги заведе на басейна за около два часа. След това двете с Джуди отидохме до тенис корта да поудряме малко топки.

— Как се справи?

Дженис се засмива, като че ли се изненадва:

— Всъщност, страхотно. Ще стане спортистка, точно като теб.

Заека отива в спалнята си. Ако с Дженис бяха сами, той щеше да си полегне на леглото, да прелисти няколко страници от историческата книга, която Дженис му подари за Коледа, да затвори очи на фона на пресипналото цвърчене на птичето на бора и да се отдаде на огромната тежест на съществуването. Но Джуди е легнала преди него на огромното легло с нефритено зелена покривка. Свила се е на кълбо, скрила лице. Той ляга близо до ръба и й позволява да опре колене в тялото му. Възхищава се на косата й, на удивителното й съвършенство, на дългите бледи кичури, които на слънце потъмняват до лъскаво оранжево.