Джон Апдайк - Заека се укроти

Хари казва на Дженис:

— Дай да обръщаме повече внимание на Джуди и Рой днес. Изглеждат доста тъжни, не ти ли се струва?

Тя предпазливо замълчава. Приема забележката му като удар срещу родителските грижи на Нелсън. Може и така да е. Самият Нелсън има нужда от родителски грижи — винаги е имал нужда и така и не беше получил достатъчно. Заека беше чел някъде, че когато не получиш достатъчно от дадено нещо в точния биологичен момент, се стремиш към него, докато умреш. Пита:

— За какво толкова си говорите двете с Пру постоянно?

Тя отговаря със стиснати устни:

— О, женски работи. Ще ти се сторят скучни.

Дженис винаги придобива странно смръщено, напрегнато изражение, когато се облича. Дори да си облича само панталони и тениска, за да напазарува в Уин Дикси, тя хвърля един обвиняващ поглед към огледалото, готова да приеме смело най-лошото.

— Сигурно — съгласява се той, приключвайки разговора, защото знае, че така ще накара Дженис да му разкаже повече.

Точно така и става.

— Притеснява се за Нелсън — казва тя и подбира следващите си думи, връхчето на езика й се промъква навън и притиска горната й устна в усилието й да мисли.

Заека обаче рязко казва:

— Кой не би се притеснил? — обръща се с гръб да си обуе долните гащета.

Още носи боксерки. Рут се беше изненадала онази нощ преди толкова много години, и той винаги се сеща за това. Днес е решил да бъде примерен дядо и се опитва да се облече подобаващо. Дълги ленени панталони с цвят на яйчена черупка, с маншети, вместо мръсните му стари карирани, разкроени панталони за голф, и вместо плетено поло — истинска риза, сто процента памук, със сини райета и къси ръкави. Поглежда се в огледалото, напуснато от образа на Дженис, и дълбоко в себе си се шокира от размерите на това, което вижда — лицето му е подпухнало и прилича на луна с малкия му изгорял от слънцето нос и леденостудените очи, и саркастична малка уста, свита в центъра, над челюстта, челюст без кости, която е натрупала тлъстина дори пред ушите му, където Джуди има копринен мъх. А той се учудва на Нелсън — собствената коса на Хари, русият й цвят е зацапан и посивял, оредява зад слепоочията му. Въпреки че е висок, отпуснатият му корем под ризата си личи, цяла буца, която сигурно тежи колкото умиращо от глад етиопско дете. Трябва да намали храната. Има чувството, че при всяко негово движение тежестта придърпва сърцето му — парещо усещане, като че ли някакво дете в тялото му си играе със запалени кибритени клечки.

На първа страница на „Нюз Прес“, оставен на кухненската маса, има цветна снимка на хилаво бледо момиченце на една годинка, което починало предишната нощ поради липса на донор на черен дроб. Името й било Амбър. Имаше и заглавие, гласящо, че според Скотланд Ярд в самолета на Пан Ам, полет 103, със сигурност е имало бомба, точно както казваха Ед Силбърстайн и Джуди. Метални парчета. Багажно отделение. Пластичен експлозив, който може да приеме всякаква форма; вероятно от висококачествения чешки тип, който наричат Семтекс: Хари се ужасява само докато чете статията, мисълта за всички тези тела в пълно съзнание, които изведнъж се оказват заобиколени от нищото, замръзващи, и Локърби, неясен рояк от блещукащи звезди под тях, за секунда всичко се преобръща без пощада. Друга статия гласи, че кметът на Форт Майърс вече е на мнение, че полицията е действала правилно при арестуването на Дион Сандърс. Ново заглавие: Смъртоносно замърсяване на Лейк Окичоби, също така Разкъсана облачност.

— Днес е денят! — заявява той. — Дядо ще ви заведе на страхотни места!

Джуди и Рой го поглеждат със смесица от подозрение и надежда.

Дженис казва:

— Хари, изяж още един от тези черешови десерти, преди да се развалят. Купихме ги за децата, но и двамата казват, че не обичат зачервени полутечни неща.

— Защо искаш да ме умориш с въглехидрати? — пита той, но все пак изяжда десерта и обърсва сладките захарни трошици с върховете на пръстите си.

Извисила се над седналия Хари, с бедра на нивото на очите му, Пру колебливо пита:

— Вие двамата ще имате ли нещо против да отидете сами с децата на тази екскурзия? Нелсън не можа да заспи снощи и ме държа будна почти цяла нощ. Просто няма да издържа на пътуването.

Наистина изглежда бледа и изморена, хлапето наистина я бе държало будна с хленченето си и какво ли още не. Дори луничките й изглеждат бледи, а устните й, които на летището бяха толкова меки и топли, са примирено свити и изкривени на една страна.