Джон Апдайк - Заека се укроти

Групичката туристи, вече готови да се смеят на почти всяко абсурдно нещо, което Господ е създал, хихикат и екскурзоводката си позволява една самодоволна усмивчица. Толкова добре познава тези дървета, думите си и тези хрисими оглупели туристи.

Малка, нежна като велур ръка докосва Хари. Той се навежда към изящното, гримирано, зеленооко личице на Джуди. Забелязва, че Пру й е позволила да си сложи и малко червило. За да бъде този излет още по-важен. Разглеждане на забележителностите с дядо и баба. Ще го помниш завинаги. Когато те си отидат от този свят.

— Рой пита — прошепва Джуди тихичко, но гласът й се издига от безпокойство — кога ще свърши.

— Току-що започна — казва Хари.

Дженис започва да си шепне нещо с тях. Вниманието й може да бъде задържано, колкото и на децата.

— Няма ли да можем да си тръгнем, преди да ни поведат през улицата?

— Обиколката е еднопосочна — казва Хари. — Хайде, хора, да продължим.

Той вдига малкия Рой, чиято тежест се е удвоила от скука, и го понася през улицата, която някога е била коларски път и от двете страни на която „Мистър Едисон“, както екскурзоводката непрекъснато го нарича, като че ли е неин любовник с огромен член, решил да засади кралски палми.

— Подобни диворастящи кралски палми растат на стотина километра оттук, на границата на Евърглейдс, но през 1900 година е било много по-лесно да ги доставят от Куба с огромни кораби, отколкото да ги влачат с волски впрягове през практически непроходимите блата на Флорида.

Те се мъкнат по криволичещи пътечки, заобикаляйки инвалидните колички, като се опитват да не стъпват в малките лехи с кактуси и цветя покрай пътечките. Опитват се да доловят гласа на екскурзоводката, който заглъхва и отново се извисява. Опитват се да проявяват интерес към загадките, скрити в зеленината, която Едисон беше донесъл отдалеч по време на добре финансираното си търсене на заместител на каучука. Минават покрай дървото, което дава растителен пух и слива от Ява, дървото гюле от Тринидад и индийско манго, покрай дървото червило и храста птиче око, покрай орхидеята възлюбено сърце, която не е паразит както мислят мнозина, и покрай дървото личи, чиито плодове са много търсени от китайците. Краката на Хари го болят, както и кръстът, и онова подозрително място отляво под ребрата му, където от време на време го прещраква, но не може да свали Рой на земята, защото е заспал. Сигурно е най-спящото четиригодишно дете в света. Джуди и Дженис конспираторски са се отделили от групичката и са се отдалечили към къщата на Едисон, която беше донесена с четири шхуни от Мейн през 1886. Може да се каже, че беше първата сглобяема къща в света, къща без кухня, защото Едисон не е обичал миризмата на готвено. От четирите й страни имаше широка веранда, а зад нея беше първият модерен басейн във Флорида, направен от син цимент, армиран с бамбук, а не със стомана, който до ден-днешен нямаше никаква пукнатина. Чудеса! Толкова много усилия, изобретателност, чудатост и смелост е видяла историята: Хари едва издържа под тежестта им, която огъва костите му, разтапя съзнанието му, натиска като отвертка костите на черепа му и предизвиква странен сърбеж между лопатките му, където потта е засъхнала по ризата му от чист памук на сини райета. Настига Дженис с разтуптяно сърце и нежно я моли:

— Почеши ме. — Нежно, за да не се събуди детето.

— Къде? — тя премества цигарата си „Пал Мал“, която сигурно е взела от Пру в другата ръка, и започва да го чеше леко по гърба, нагоре-надолу, наляво-надясно, както й казва той, докато прогони дявола. Тази градина джунгла на стария Едисон е дяволско място. Дишането му е затруднено и той се опитва да не диша дълбоко. Раздвижването събужда Рой и той сънено обявява:

— Пишка ми се.

— Така си и мислех — отговаря му Хари. — Не можеш обаче да пишкаш зад някое дърво, всички са прекалено редки.

— Алената dombeya wallichi е позната като индийското розово дърво топка — напевно разказва екскурзоводката на по-послушните си туристи. — Издава тежък аромат. Мисис Едисон е обичала птиците и е гледала канарчета, и всякакви видове папагали. Тези птици живеят навън целогодишно и тук им е харесвало.

— Откъде знае, че им е харесвало? — пита Джуди баба си и дядо си на висок глас и няколко старчески глави се обръщат: — Да не би тя да е папагал?

— Може и да е — прошепва Хари.

— Пишка ми се — повтаря Рой.

— Добре де. Това, че ти се пишка, не е най-важното нещо на света — казва му Хари. Той съвсем е отвикнал от гледането на деца, а и никога не е бил особено добър.