Джон Апдайк - Заека се укроти

Шосе 41 монотонно се ниже покрай тях. Банки. Бензиностанции и ресторанти. Клиники за артритно болни. Дженис изглежда замислена.

— А пък на мен — казва тя с желанието да се включи в разговора — старите филмови апарати. А, и тостерът, и формичката за печене на вафли. Не знаех, че той ги е изобретил. Изобщо не съм се замисляла, че някой е трябвало да ги изобретява. Представяте ли си колко различен би бил светът, ако този човек не беше живял. Един-единствен човек.

Хари и Дженис седят като кукли на предните седалки, над които се показват само главите им. Баба и дядо играят пред малката публика на задната седалка. Хари авторитетно казва:

— Едва ли. Всичко е съществувало в техническата наука и е чакало да бъде извадено. Ако не го беше направил той, щяха да са швейцарците или някой друг. Някъде четох, че единственото модерно откритие, което не било неизбежно, е ципът.

— Ципът! — изпищява Джуди, която като че ли е решила да се забавлява, след като тази екскурзия с баба й и дядо й няма изгледи да свърши скоро.

— Точно така, всъщност той е доста сложен — обяснява й Хари. — Всички тези вдлъбнатини и издутини, които трябва да си паснат. Направен е на принципа на клина, наклонена плоскост, както са построени пирамидите. — Усещайки, че може би е отишъл твърде далеч, навлизайки рисково в ужасното празно пространство, в което бяха построени пирамидите, той заявява: — Освен това Едисон е имал стабилен гръб. Само погледнете кои са му били приятели. Форд. Файърстоун. Огромни тлъсти котараци. Продавал им е идеите си. Направо ми ставаше смешно от всичките тези приказки за любовта му към човечеството.

— А, да — казва Дженис, — хареса ми също и старата кола с гуми от каучук от жълт нарцис.

— Каучук от златец — поправя я той. — Не нарцис. — Точно това исках да кажа.

— Предпочитам да е от нарцис — казва Джуди от задната седалка. — Дядо, какво ще кажеш за екскурзоводката ни, как само говореше, като че ли имаше горещ картоф в устата?

— На мен ми се стори доста секси — отговаря й Хари.

— Секси! — изсмива се Джуди.

— Гладен съм — казва Рой.

— И аз, Рой — казва Дженис. — Благодаря ти, че го спомена.

Спират да хапнат в един Макдоналдс, където, както им казва нелюбезната касиерка, когато я питат, вратата към детската площадка е затворена заради някакви законови разпоредби. Децата не могат да се пързалят на спираловидната пързалка и да играят с чаровния пластмасов палячо във формата на хамбургер, с глава по-голяма дори от тази на Едисон. Рой се разревава при вида на заключената врата и подсмърча през целия обяд. Обича да изсипва солта от солницата на купчинка, в която след това си топва пържените картофчета едно по едно. Пържените картофи и половин кило сол са единственото нещо, което изяжда. Хари дояжда сандвича му Биг Мак, въпреки че не харесва особено как Макдоналдс оцветява всичко, което предлага — чисти химикали. Какво стана със стария обикновен хамбургер? Отишъл е там, където и едноцентовите бонбончета. В ъгъла играят бинго. Трябва да минеш точно оттам, за да отидеш в тоалетната. Възрастните хора в кабинките са наведени над картите си, докато млада чернокожа девойка в кафява униформа на Макдоналдс носово произнася числата.

— Двайсът и сседъм, четирийсът и едноо.

Обратно в горещата кола, Хари крадешком поглежда часовника си. Едва обяд. Не може да повярва. Има чувството, че е четири следобед. Костите го болят дълбоко под кожата.

— И така — обявява той, — имаме няколко варианта. — И той разгръща картата, която носи в жабката. Изясни си къде отиваш, преди да отидеш там. Бяха му го казали преди много време. — Нагоре към Сарасота се намира „Ринглинг Мюзиъм“, но той е затворен. Има и нещо, което се нарича „Колите от вчера“, но май се нагледахме на стари коли в къщата на Едисон, както и „Джангъл Гардънс“, което е любимото място на един от партньорите ми по голф.

Джуди изпъшква, а малкият Рой долавя сигнала й и долната му устничка веднага започва да потрепва.

— Моля те, дядо — казва тя, почти майчински. — Стига повече дървета гъсеници!

— Там няма само растения, растенията са най-малкото нещо. Там има леопарди и всякакви шашави птици. Истински леопарди, Рой, които биха ти извадили очите, ако им позволиш, и фламинги, които заспиват, стоейки на един крак. Бърни, партньорът ми, не може да се начуди как заспиват така на един тънък крак. — И той показва пръста си, за да изобрази това чудо. Колко грозни и странни са пръстите — бръчките по кожата върху кокалчетата, спираловидните извивки на възглавничките, почти безполезният нокът. И двете деца на задната седалка изглеждат зачервени, подобно на Нелсън като малък, преди да се разболее — и гледат с някакъв затаен, ужасен поглед. — Или пък — продължава Заека — да отидем до руините на замъка Брадън. Вие двамата харесвате ли руини?