Джон Апдайк - Заека се укроти

Изведнъж изпитва нужда, внезапна както нуждата да уринира връхлетява човек, който взема диуретици, да поговори с внуците си. Той е дядо, никой не може да го отрече. Налага му се да погледне телефонния номер на Нелсън в тефтерчето в бюрото от имитация на бамбук. Вече го беше забравил, на неговата възраст мозъкът позволяваше на всякакви неща да му се изплъзват. Намира тефтерчето, изписано с недооформения ученически почерк на Дженис, буквите имаха различен наклон. Набира, но затваря веднъж, защото се съмнява, че е натиснал 8 вместо 9. Пру вдига. Гласът й е небрежен, лек, суров. Едва не затваря отново.

— Здравей — казва той, — аз съм.

— Хари, не е редно…

— Редно е, не искам да говоря с теб. Искам да говоря с внуците си. Рожденият ден на Рой не наближава ли?

— Следващия месец е.

— Представи си само. Ще стане на четири.

— Той е на четири. Ще стане на пет.

— Време е да ходи на градина — казва Хари. — Невероятно. Разбрах, че двамата с малкия Нели работите по въпроса за трето. Страхотно.

— Е, ще видим какво ще стане.

— Зарязахте презервативите, а? Ами СПИНа?

— Хари, моля те, това не те засяга. Но той си направи тест, ако искаш да знаеш, и резултатът беше отрицателен.

— Страхотно. Още един товар падна от плещите ми. Хлапето е нормално и чисто. Пру, мисля, че полудявам, тук долу. Сънищата ми са станали като изрезки от комикси.

Представя си я как сухо се усмихва, устната й се изкривява надолу от едната страна; как отмята със свободната си ръка падналите морковеночервени кичури от челото си. Секси, но виж докъде я докара. Бъдещ социален работник за съпруг, място за живеене в къщата на чужда жена и бъдеще, в което ще слугинства и ще гледа как красотата й си отива. Гласът й в ухото му е като бегъл поглед през далекоглед, размазан от солени пръски, към горния свят. Тя е там горе, той е тук долу.

Тонът й се променя, става по-приятелски. Щом веднъж ги изчукаш, в гласовете им винаги има топли зърнести следи.

— Хари, как се забавляваш там?

— Ами, разхождам се доста, опознавам града. Делеон е приятен стар град. Кажи на Дженис, ако някога я видиш, че тук има една богата еврейка, която ми е хвърлила око.

— Всъщност тя е тук за вечеря. Празнуваме, защото продаде една къща. Не твоята къща, не може да я продаде, докато не се съгласиш, а една къща за фирмата за недвижими имоти, „Пиърсън и Шрак“. Работи за тях през уикенда, докато й излезе разрешителното.

— Но това е чудесно! Дай да я поздравя.

Пру се колебае:

— Ще трябва да я попитам дали иска да говори с теб.

Изпитва чувството, че стомахът му се е изпразнил, изведнъж се изплашва:

— Няма нужда, наистина. Обадих се да чуя децата, честно.

— Давам ти Джуди, тя е точно до мен, превъзбудена от урагана. Грижи се за себе си, Хари.

— Разбира се, нали ме познаваш. Грижа се.

— Познавам те — отговаря. — Луд човек. — От уютния, установен начин, по който каза това, му заприличва на холандка. Започва да се приобщава. Още една застаряваща брюърска проститутка.

Чува потропване и шушукане, после Джуди взема телефона и извиква:

— Дядо, толкова се тревожехме всички с този ураган!

Той я пита:

— Кои всички? Не и моята Джуди. Не и след като ме спаси в онази разнебитена лодка. По телевизията казват, че Хуго ще удари Южна и Северна Каролина. Те са на хиляда километра разстояние. Днес тук дори беше слънчево, през по-голямата част. Поиграх малко баскетбол с едни деца, не по-големи от тебе.

— Тук валя. Цял ден.

— А баба ви е на гости за вечеря.

Джуди му отговаря:

— Тя казва, че не иска да говори с теб. Какво си направил, че да я ядосаш така?

— Ами, не знам. Сигурно съм сменял каналите прекалено бързо. Хей, Джуди, знаеш ли какво? По пътя насам минах покрай Дисни уърлд и си обещах, че следващия път, като дойдете, непременно ще отидем.

— Не е нужно. Много деца в училището са били и казват, че е скучно.

— Как е училището?

— Учителите ми харесват, но не мога да понасям другите деца. Те са задници.

— Не говори така. Ужасен език. Какво става, да не те пренебрегват?

— Де да беше така. Подиграват ми се за луничките. Викат ми Морков — тъничкото й гласче се прекършва.

— Тогава значи те харесват. Смятат, че си страхотна. Само не си слагай прекалено много червило, докато не станеш на петнайсет. Помниш ли какво ти казах последния път?

— Каза ми да не насилвам нещата.

— Точно така. Не насилвай нещата. Остави природата да си свърши работата. Слушай мама и тате. Те много те обичат.