Джон Апдайк - Заека се укроти

Хуго се насочва към САЩ, твърди заглавието на предната страница на „Нюз Прес“. За закуска, Хари е минал от Фростит Флейкс на Набиско 41 41 Тестено изделие, подобно на кадаиф. — Б.пр. ; въпреки че не се сеща точно по каква причина, беше нещо свързано с фибрите и червата. Наистина се надява да не стигне до момента, когато трябва през цялото време да мисли за сране. Към края Мама Спрингър беше започнала да говори за движенията на червата си като че ли бяха семейните скъпоценности. Вечер преди новините половината реклами са за слабителни, а другата половина за лекарства срещу хемороиди. Човек ще рече, че само задници гледат телевизия. Онзи ходещ труп в съблекалнята. След закуска Хари се разхожда по Пиндо Палм булевард, и се прибира с торба покупки от Уин Дикси. Беше подминал щанда с царевичен чипс и си напазарува само нискокалорични замразени храни. Прогнозираните валежи от дъжд се изсипват около обяд, но преминават към три и Хари отива с колата до центъра на Делеон в нещо като транс, паркира на платен паркинг за два часа и преминава двата километра до игрището, което беше открил в понеделник. Днес на него играят две групички момчета, пред двата коша. Едната групичка енергично играе по двойки, но другата се състои от три момчета, безцелно играейки една игра, на която по негово време викаха „Магаре“. Целиш се и ако влезе, следващият играч трябва да повтори удара и ако пропусне, става М, после М-А и накрая, когато стане МАГАРЕ, излиза от играта. Заека сяда на една пейка на разстояние къс удар от тази групичка и откровено започва да ги гледа — в крайна сметка това свободна страна ли е или не?

Трите момчета са малко над десетгодишни и се чудят какво да мислят за това изненадващо неканено присъствие. Този застаряващ бял крек ли си търсеше, или млад чернокож член? Отпуснатите им движения се вдървяват, те блъскат раменете си и се подминават, предавайки си безмълвни послания с очите, от които едното момче се разсмива. Друго като че ли нарочно оставя топката да се изплъзне от ръцете му и да се търколи към Хари. Той се навежда от пейката и я спира с лявата ръка. Това не беше добрата му ръка, но той си спомня. Спомня си абсолютно точно. Опънатата грапава заобленост, гладките ръбове, малкото кръгче за помпане. Голяма грапава топка, която иска да полети. Той я подхвърля обратно, малко непохватно от седнало положение, но все пак с определена сила, за да им покаже, че е пипал топка и преди. Като че ли удовлетворени, тримата продължават играта на „Магаре“, опитвайки разни извивки при ударите под коша, подскоци и разни щури импровизации и удари от едната страна, които понякога влизат, случайно или по някакво чудо. Един такъв удар запраща топката към ръба на коша и тя отново се търкулва към Хари. Този път той става с топката в ръце и се приближава към момчетата. Сянката му пада върху лицето на най-близкото, което носи разплетена вълнена шапка с най-различни цветове. Едно от момчетата е с тениска, на която пише №8.

— Каква е тази игра? — пита Хари. — „Магаре“ ли й викате?

— Викаме й „Тройка“ — отговаря вълнената шапка. — Три пропускания и излиташ. — Посяга за топката, но Заека я повдига, така че да не може да я стигне.

— Може ли да опитам един удар?

Момчетата се консултират с очи и решават, че това е единственият начин да си върнат топката.

— Давай — казва вълнената шапка.

Хари е под ъгъл вляво на около шест метра от коша и докато коленете му приклякват и дясната му ръка се издига, той усеща тежестта на годините, всичките тези одеяла, които времето беше натрупало върху него, откакто за последен път беше играл. Прицелва се в точката на дъската, но на топката не й достига дължина и вместо да се завърти около ръба на коша и да влезе, тя се заклещва между дъската и обръча и пада в ръцете на №8.

— Човече — третото момче, което прилича на испанец и е най-начумерено, му се присмива, — ти си история!

— Ръждясал съм — признава Заека. — Въздухът тук е по-различен от този, на който съм свикнал.

— Искаш ли да видиш как се вкарва такъв удар? — №8, най-високото момче, пита. Застава на мястото на Хари, отваря уста и провесва розовия си език като Майкъл Джордан. Нежно избутва въздуха над челото си, така че топката полита от дългата му, отпусната кафява ръка. Той също не уцелва и удря ръба на коша от дясната страна. Това разчупва леда. Заека стои неподвижно, изчаквайки да види какво ще правят с него.

Момчето с шапка на концентрични кръгове, мюсюлманска негърска шапка според Хари, хваща отскочилата топка и казва: