Джон Апдайк - Заека се укроти

— Но всичко зависи от продажбата на къщата в Пен Парк.

— Кажи й, че ще го обмисля. Кажи на Джуди и Рой, че скоро ще им се обадя.

— Но, татко…

— Нелсън, във фурната ми се пече едно от онези нискокалорични ястия и сигналът прозвуча преди пет минути. Кажи на майка ти да ми се обади по някое време, ако иска да говори с мен. Трябва да бягам. Много ми беше приятно да си поговорим. Наистина. — И той затваря.

Напоследък си купуваше нискокалорични замразени храни, сурови зеленчуци, като зеле и моркови и престана да похапва натъпкани с натрий закуски. Кантарът в банята показва, че е свалил кило и половина, когато се тегли сутрин на гладно, гол и веднага след като се е изходил. Вечер, за да не гледа телевизия и да не се навърта около кутията с бисквитите в кухненското чекмедже и бирата в хладилника, той си ляга и чете книгата, която Дженис му подари миналата Коледа. Авторката му се е присъединила към Рой Орбисън и Барт Джамати в отвъдното, където някои знаменитости като Елвис и Мерилин се надуват като балони и се превръщат в богове, но където повечето хора се сбръчкват и съсухрят и превръщат в пожълтяващи некролози, не по-големи от този, който Хари ще има в брюърския „Стандарт“. Не очаква да получи дори сантиметър в „Нюз Прес“. В некролога на авторката беше прочел, че била племенница на министъра на финансите в правителството на Рузвелт, Хенри Моргенто-младши. Хари много добре си спомня Моргенто — мъж с чип нос, който непрекъснато караше него и съучениците му да си купят марки от войната с джобните си пари. Светът е малък, а животът в известен смисъл — дълъг.

Стигнал е до едно интересно място в книгата, където, след години осуетяване, глад и никаква подкрепа от бъдещите си американски другари, Вашингтон има надежда да се присъедини към френска флота на път от Карибите и да обгради Корнуел и армията му в Йорк при залива Чесапик. Планът му изглежда обречен. За да успее, трябва идеално да планира времето, а комуникациите отнемат цели седмици, корабите трябва да акостират и после отново да се върнат. Както и да е, какво е струвало това на Франция? Вместо агресивен съюзник, те били обвързани със зависим клиент, неспособен да установи силно правителство и изискващ прехвърлянето на войници и средства, за да поддържа военните си действия. Войната, като всички войни, се оказвала по-скъпа за Бурбоните, отколкото били планирали. Какво е струвало на войниците? Американските части, които прекалено дълго гинели в битки, размъкнати и недохранени и без никакво заплащане, докато членовете на Конгреса се возели в карети и вечеряли на богати трапези, отказвали да тръгнат на бой, преди да им бъде платено. Какво е струвало това на Вашингтон? Дори не е предполагал, че ликът му ще стои на доларовата банкнота. Но той стоял там, планирал, молел се, борел се, докато на негова страна била само глупостта на британските военачалници, до един страдащи от подагра благородници, чието единствено желание било да се приберат в замъците си, и фактът, че както във Виетнам местните жители не били особено дружелюбни. Вашингтон превежда войските си през Хъдсън, докато Клинтън трепери в Ню Йорк. Де Грас повежда флотата си на север, тъй като адмирал Родни предпазливо избира защитата на Барбадос пред преследването. Въпреки това шансът войските и корабите да пристигнат при Чесапик по едно и също време, докато Корнуел продължава да си седи в Йорктаун, е направо абсурден. Целият товар, всичките тези тътрещи се мъже и коне, препускащи по песъчливите горски пътища на Новия свят, които се вият през гори и голи поляни, сред мечки и вълци, и катерици, и индианци, и пощенски гълъби, карат Хари да се унася. Цялата суматоха, самото усилие. Чете по десет страници на вечер — неговият поход е бавен.

По време на здравословните си разходки той невинаги се отправя към кварталите с чернокожи на Делеон. Открива и обикаля богаташки улици, за чието съществуване дори не беше и сънувал — дълги улици, успоредно на влажната ивица, откъдето случайните минувачи можеха да зърнат задните части на къщи, чиято фасада гледа към океана, с дървени задни стълбища и веранди, гаражи за три коли в края на оформени с начукани миди и хибискус алеи. Звук на плискаща се вода долита от заградени басейни, мъркането на климатиците се губи сред шума от падането и отдръпването на вълните. Богатство, лукс. Някои хора получават всичко на тепсия. Апартаментите, които ти открадваха гледката към залива, не бяха за тях. Колкото и да се катериш, над теб винаги има някой богаташ, стигнал дотам без никакви усилия. Късметлии, глупаци, които непрекъснато те натискаха надолу, караха те да се чувстваш недоволен и да си купуваш боклуците, които рекламираха по телевизията.