Джон Апдайк - Заека се укроти

— До дърдоркото Любел? Кажи й, че много й благодаря. — Но той с удоволствие забелязва, че Нелсън е възприел по-твърд тон с него. Не си мъж, докато не победиш собствения си баща. В неговия случай беше по-лесно, баща му вече и без това беше победен от системата.

— През онази нощ това ми се стори капан — обяснява той на Нелсън.

— Е, мама реши, че не трябва да се свързваме с теб, щом ще правиш такива страхливи номера. Не й стана особено приятно, че се обади на Пру вместо на нея.

— Непрекъснато й звъня, но тя никога не си е вкъщи.

— Е, както и да е, тя иска да ти предам няколко неща. Първото е, че има предложение за къщата. Не колкото се беше надявала, сто осемдесет и пет хиляди, но в момента пазарът е замрял и тя смята, че трябва да приемем. Това би намалило дълга към Брюър Тръст дотолкова, че да можем да се справим.

— Чакай да се уточним. Говориш за къщата в Пен Парк, така ли? Малката сива каменна къща, която винаги съм обичал?

— Ти за коя друга къща си мислиш? Не можем да продадем къщата в Маунт Джъдж, къде ще живеем?

— Кажи ми, Нелсън, просто съм любопитен, как се чувстваш, след като изпуши къщата на родителите си под формата на крек?

Хлапето започва да звучи като себе си и се разхленчва:

— Непрекъснато ти повтарям, че не съм пушил толкова много крек. Крекът дойде към края, просто беше по-удобен. Господи, съжалявам. Нали отидох в клиниката, дадох клетва, опитвам се да оправя нещата, както се казва. Кой си ти, че още продължаваш да ме съдиш?

Кой, наистина?

— Добре — казва Заека, — извинявай, че го споменах. Какво още ти каза майка ти да ми предадеш?

— „Хюндай“ наистина проявява интерес към представителството, то е на много подходящо местоположение. Ще разширят сградата отзад, както винаги ми се е искало. — Сбогом, Парагвай, мисли си Заека. — Ще оставят хората от Сервизното, с малко допълнително обучение, както и част от търговците, Елвира може да отиде при Руди на шосе 422. От „Хюндай“ й направиха контрапредложение. Но мен не ме искат. Естествено. Мълвата, явно, се е разпространила сред тези ориенталски компании.

— Явно — отговаря Хари. Прекалено много ninjo, недостатъчно girl. — Съжалявам.

— Не съжалявай, татко, това ме освобождава, и без това смятам да стана социален работник.

— Социален работник?!

— Да, защо не? Ще помагам на другите вместо на себе си, за разнообразие. В Пен Стейт има двугодишен курс, все още имам шансове да се запиша за този октомври.

— Всъщност, защо не, като се замисля — съгласява се Заека. Започва да се мрази за това, че е толкова сговорчив, за това, че отново иска да спечели благоволението на всички.

— С адвокатите смятаме, ако сделката стане, по-добре да отдадем помещението на лизинг на „Хюндай“, отколкото да продаваме. Ако успеем да продадем къщата в Пен Парк, няма да имаме нужда от повече капитал и е по-добре да запазим представителството като инвестиция. Мама твърди, че до 2000 година ще струва милиони.

— Брей — без ентусиазъм казва Хари. — Двамата с майка ти сте страхотен отбор. Нещо друго, с което да ме изненадаш?

— Ами, това може би не те засяга, но Пру реши, че е редно да знаеш. Опитваме се да забременеем.

— Опитваме се?

— Искаме още едно дете. Всичко това ни накара да осъзнаем, че сме занемарили брака си и че сме вложили много в него. Не само заради Джуди и Рой, но и заради нас самите. Ние се обичаме, татко.

Това вероятно трябва да предизвика у него ревност и той наистина усеща някакво пробождане точно под дясната камера, но основното му чувство е на облекчение от това, че вече не беше длъжен да пази спомена за Пру. Да е жива и здрава, тя и сладкият й бедняшки глад.

— Страхотно — казва той на хлапето и не може да се сдържи да не добави: — Въпреки че не съм сигурен, че социалните работници изкарват достатъчно, да изхранват три деца. — Ядосан, с усещането, че е притиснат, продължава: — И кажи на майка си, че не съм много сигурен, че искам да продадем къщата. Тя не е като представителството, двамата сме съсобственици и моят подпис също трябва да е на документите за продажбата. Ако се разделим, подписът ми може да струва доста, кажи й това.

— Да се разделите ли? — хлапето звучи изплашено. — Кой говори за раздели?

— Ами — отговаря Хари, — в момента като че ли сме разделени, или поне не я виждам тук. Освен ако не се крие под леглото. Но ти не се притеснявай, Нелсън. Преживявал си това и преди, и аз се чувствах ужасно. Гледай си собствения живот. Чувам, че се оправяш добре, гордея се с теб. Или май ти го казах вече?