Джон Апдайк - Заека се укроти

— Трябва да се разхождаш.

— Да се разхождам ли?

— Енергично. По няколко километра на ден. Какво ядеш?

— Ами, разни неща, които мога да си притопля. Полуготови храни. Жена ми още е на север, но тя не готви много дори когато си е тук. Виж, снаха ми…

— Похапваш ли от ония солени боклуци в пакетчета?

— Е, от време на време.

— Трябва да следиш количеството натрий, което приемаш. Ако ти се дояде, хапвай пресни зеленчуци. Чети етикетите. Не яж солено и животински мазнини. Мисля, че съм ти казвал всичко това, когато беше в болницата — той вдига ръка и проверява картона… — Преди девет месеца.

— Ами, известно време внимавах, още внимавам, само че за всеки ден ми е по-лесно…

— Да се тровиш. Недей. Не се отпускай. И трябва да отслабнеш с двайсетина килограма. Ако намалиш солта, за две седмици ще свалиш пет килограма от задържаните течности. Ще ти дам диета, ако си загубил тази, която ти дадох предишния път. Можеш да се обличаш.

От последното посещение на Хари лекарят сякаш се е смалил, или пък бюрото му е станало по-голямо. Вече облечен, Хари сяда пред бюрото и понечва да каже:

— Болките…

— Болките ще намалеят с подобряването на състоянието ти. Сърцето ти не харесва с какво го храниш. Напоследък имал ли си някакво напрежение, стрес?

— Всъщност не. Обикновените неща, няколко семейни проблеми, но те вече се разрешават.

Лекарят му пише някаква рецепта.

— Искам да си направиш кръвни тестове и ЕКГ в общинската болница. След това искам консултация с доктор Олман. В зависимост от резултатите може да се окаже време за следващата катетеризация.

— Господи, пак ли.

Рошавите вежди пак се повдигат, сухите устни превзето се присвиват. Устата му не беше интелигентна и щедра като на евреите. Прилича на раздразнителен стиснат шотландец по начина, по който говори, едва запазвайки търпение, виждал е толкова много безнадеждно влошаващи се пациенти през живота си.

— Какво не ти хареса? Горещите вълни болезнени ли бяха?

— Просто ми беше странно — отговаря му Хари, — с онова нещо вътре в мен. Самата идея.

— Да не би да предпочиташ идеята за животозастрашаваща рестеноза на коронарната артерия? Минали са, да видим, шест месеца от ангиопластиката в — той трудно разчита картона му… — болницата „Свети Джоузеф“ в Брюър, щата Пенсилвания.

— Накараха ме да гледам — казва му Хари. — Виждах собственото си проклето сърце на един екран, пълно с нещо като оризови бисквитки.

Суха като магарешки бодил шотландска усмивчица плъзва по лицето на лекаря:

— Какво му е лошото?

— Беше — търси подходящата дума… — обидно. — Всъщност като се замисли, целият му живот оттук нататък имаше изгледи да бъде обиден. Пейсмейкъри, патерици, инвалидни колички. Импотентност. Веднъж в съблекалнята на Валхала един много стар висок мъж, явно нечий гост, защото така и не го видя повече, излезе изпод душа и мускулите му бяха толкова сгърчени, че бедрата му отзад се сливаха с бузите на дупето му, така че анусът му сякаш висеше в издълженото пространство между краката му. Задникът му беше като без бузи и Заека не можеше да спре да зяпа тази цепка от плът.

Доктор Морис пише с решителен, разкривен почерк някакви бележки в картона му. Казва, без да поглежда нагоре:

— Вече има множество технологии, които изключват катетеризация. Скенерите с Ай Ви технетиум 99 могат доста точно да определят поразения сърдечен мускул. Освен това съществува ехокардиография. Няма да прибързваме. Нека видим какво можеш да постигнеш сам, с по-здравословен режим.

— Чудесно.

— Ела на контролен преглед след четири седмици. Ето ти бележки за кръвните изследвания и ЕКГ-то, и рецепта за диуретици и нощно успокоително. Не забравяй диетите. Разхождай се. Не ожесточено, но енергично, по четири-пет километра на ден.

— Добре — казва Заека, понечвайки да се изправи, чувствайки се лек като момче, което е било извикано в директорския кабинет и отпратено с леко мъмрене.

Но доктор Морис го приковава със старите си, изсмукани сини очи и казва:

— Работиш ли нещо? Според последната ми информация ръководиш представителство на леки коли.

— Приключих. Синът ми пое нещата, а жена ми не иска да му се меся. Представителството беше основано от баща й. Може да се наложи да го продадем.

— Някакво хоби?

— Ами, чета исторически книги. Напоследък много съм се запалил.

— Трябва ти нещо повече. Мъжът има нужда от занимание. Има нужда да прави нещо. Най-доброто нещо за тялото ни е здравословният интерес към живота. Почни да се интересуваш от нещо, освен теб самия, и сърцето ти ще спре да ти приказва.