Джон Апдайк - Заека се укроти

Въпреки че седи на известно разстояние — на един къс удар или клиновидна забивка — играчите го оглеждат. Играта е за тяхно развлечение, а не за да забавляват някакъв дебел бял, който се разхожда където не трябва. Къде му е колата? Усещайки горещината на косите им погледи и тъй като не иска тази деликатна ситуация да стане неприятна, Заека шумно въздиша, надига се от пейката и тръгва по пътя, по който беше дошъл, запомняйки табелите на улиците, за да може отново да дойде на това спокойно място. Ако идва всеки ден, най-накрая ще се впише. Чернокожите не бяха такива расисти като белите и не бяха вманиачени да опазят кварталите си чисти. А и тези дни не може да са много ядосани, току-що избраха третата им мис Америка. Интересното в журито беше, че в него участваха две знаменитости, които има чувството, че познава, че е приел, дори обича — Филисия Рашад, която според него е истинската звезда в „Шоуто на Косби“ с тези крака и тази нейна непринудена усмивка, и Майк Шмид, който имаше благоразумието да се откаже, когато вече беше ясно, че не може да бъде продуцент. Значи всъщност съществува живот след смъртта. Шмид е в журито. Скийтър е жив. А предишната седмица едно младо чернокожо момиче победи Криси Евърт на последния открит шампионат, който ще играе. Тя също се отказа. Моментът настъпва.

В „Нюз Прес“ вече всеки ден има заглавия за урагана Хуго — Смъртоносния Хуго беснее из островите, Хуго се врязва в Пуерто Рико. Във вторник Хари се разхожда из богаташките крайбрежни квартали и оглежда небето за следи от ураган, за знаци, които Божият пръст може да е оставил, и не разчита нищо. Във фоайето пред асансьорите тази вечер той случайно среща мисис Забритски, която извърта изпъстрените си с жилки, изпъкнали очи от подобното си на скелет лице и произнася:

— Ужасно нещо.

— Кое?

— Това приближаващо се нещо — отговаря тя, а бялата й коса изглежда като че ли вече е разрешена от вятъра, надигната от черепа й във всички посоки.

— О, няма да стигне дотук — уверява я Хари. — Това е само медийна истерия, нали се сещате, фалшива тревога. Нали всяка вечер трябва да измислят по някоя новина.

— Наистина ли? — срамежливо пита мисис Забритски. Начинът, по който шията й се извива в прегърбените рамене, придава на главата й определен фриволен наклон, който може да не е съзнателен. Но пък може и да е. Не беше ли чул по някакво телевизионно предаване, че дори в нацистките лагери на смъртта е имало романтични увлечения. Този коридор без прозорци, с тапетите в прасковено и сребристо, е като злокобна гробница, от която няма търпение да излезе. Голямата ваза върху мраморната масичка с формата на луна, със златистозеленото си сияние, може да е пълна с нечия пепел. Асансьорът обаче не идва. Компаньонката му прочиства гърло и казва:

— Утре, сряда, има бюфет. Много харесвам бюфета.

— Аз също — казва той. — Само дето не мога да си избера и накрая си сипвам по много от всичко и го изяждам. — Да не би да му предлага да отидат заедно? Кани го на среща? Беше престанал да й повтаря, че Дженис ще се върне.

— Спазваш ли кашер 40 40 Комплекс на законите за позволена и непозволена храна за евреи. Кашер (иврит) — правилен, подходящ. — Б.р. ?

— Не знам. Тези миди с бекон май не са много по кашер. Тя го поглежда, като че ли той е лудият, и се втренчва в него толкова силно, че очите й сякаш ще скъсат кървавите нишки, които ги държат в ябълките. След това явно решава, че се е шегувал, защото по долната част на лицето й бавно плъзва предпазлива усмивка, набраздена от бръчки като покривка, съшита от малки квадратни парчета кожа. Той се сеща за онази хремава проститутка в Полско-американски клуб, за копринената й кожа под кръста, под пуловера, и изпитва горчивина към Дженис за това, че го беше оставила на тази възраст на благоволението на жените. Храни се сам на масата си, но толкова се притеснява от случката с мисис Забритски, че изпива две таблетки нитростат.

След вечеря в леглото прочита как на 1-ви септември 1781 година френските войски правят поразително впечатление на гражданите на Филаделфия. Поразителното шествие на французите бе посрещнато с екзалтирани викове, докато те минаваха като на парад с чисто белите си униформи и бели пера. С многоцветните си пагони и нашивки в розово, зелено, виолетово и синьо, показващи към коя рота принадлежат, те определено бяха най-добре изглеждащите войници в Европа. Джоузеф Рийд, президент на щата Пенсилвания, забавлявал френските офицери на тържествена вечеря, чийто акцент била супа от костенурка, сервирана в огромната, четирийсет килограмова коруба. Ето това се казва холестерол. Изобщо не са се притеснявали за него, но пък и до колко години са живеели, бедничките? Повечето от тях изобщо не са стигали до петдесет и шест. Войските се страхуват да продължат на юг от страх да не се заразят с малария. Рошамбо е разубедил Вашингтон от намерението му да нападне Ню Йорк и за момента, изглежда, е мозъкът на революцията. Иска да се срещне с Де Грас на носа на Чесапик. Де Грас е заобиколил Хуго, плавайки по задния маршрут между Бахамите и Куба! Няма да се получи.