Джон Апдайк - Заека се укроти

— Дай да вкарам тая шибана топка. — Топката наистина влиза, въпреки че момчето я запраща към коша и за разлика от №8 никога няма да стане Майкъл Джордан.

Сега или никога. Хари ги пита:

— Хей, какво ще кажете да изиграя една игра на, как му викахте — „Тройка“? Една бърза и си тръгвам. Просто се разхождам за здраве.

Смръщеното испанско момче казва на останалите:

— За кʼво го оставяте тоя да се натрапва? Тая работа не ми харесва. — И той се обръща и сяда на пейката. Но другите две вероятно решават, че този бял мъж е само върхът на айсберга и че най-бързият начин да заобиколиш неприятностите е да минеш през тях, и се съгласяват натрапникът да поиграе. Той бързо пропуска два удара — един носещ се удар след двойно дриблиране, което №8 измъква, като че ли над протегнатите ръце на въображаема тълпа защитници, и един удар с лявата ръка, който вълнената шапка грабва и вкарва и №8 повтаря — но след това Заека открива в себе си останките от славните си дни и започва да води. Поеми въздух, гледай предната част на обръча, и останалото е лесно. Разстоянието между ръцете и коша става все по-малко. Ти и кошът, на три метра над земята, сте над всичко останало. Той дори им показва един трик, който беше усъвършенствал по чакълените алеи на Маунт Джъдж, онзи с двете ръце отзад, при който гледа коша наопаки, с наведена назад глава.

Колко синьо и каменно сиво изглежда облачното небе, погледнато наопаки — бездна, поглъщаща надигащата се земя! Топката успява да влезе след този удар и тримата се засмиват. Тези хлапета никога не удрят с две ръце, не е в стила им, и понеже не правят нищо друго от пет крачки, Заека можеше да ги победи. Но тъй като те го пуснаха да поиграе, той се оставя да се отпусне при удар с една ръка и №8 отново си възвръща контрола.

— Хей, виждал ли си удара на Карим 42 42 Абдул Джабар Карим, американски баскетболист. — Б.пр. ? — пита момчето и наистина вкарва от около два метра разстояние отдясно.

— Когато аз бях малък — казва му Заека, — един тип на име Боб Пети, който играеше за отбора на Сейнт Луис, беше бог на тоя удар. — Почти нарочно той не уцелва. — С този ми станаха три. Излизам. Благодаря за играта, господа.

Те промърморват нещо, като пчели, в отговор на неговото довиждане. Той казва на момчето, което седи на пейката в знак на протест:

— Цялата е твоя, амиго. — Навеждайки се да вземе сгънатия чадър, който беше взел, в случай че пак завалеше, Хари с усмивка забелязва, че маратонките му „Найк“ бяха покрити с розов прах, точно като тези на момчетата.

Отива до колата на паркинга с чувство на лекота, пречистен като хората от рекламата на Милк ъф магнезия 43 43 Бяла водниста течност, съдържаща магнезий, използвана като слабително. — Б.пр. , които се носят по халати в размазан фокус, в екстаз, че са станали „редовни“. След играта на баскетбол се чувства с повишено самочувствие, наперен. Спира при един магазин „Джой Фуд“ на път за Валхала Вилидж и си купува голям плик картофен чипс с вкус на лук и замразена лазаня, която да си затопли във фурната, вместо да ходи на бюфета и да рискува да се натъкне на мисис Забритски. Започва да си мисли, че й дължи нещо за това, че му прави компания на етажа, че е още една самотна бегълка.

Телефонът в апартамента мълчи. По вечерните новини говорят само за Хуго и грабежа в Сейнт Кроа и Сейнт Томас веднага след разрушението, за катастрофалния спад в здравните застраховки във Вашингтон, които процъфтяваха тук заради възрастните, и един репортаж за френския самолет, който беше изчезнал на път от Чад за Париж. Останките му бяха открити, пръснати върху голяма площ от пустинята Сахара. Ако се съди по разпръснатите отломки, явно, става въпрос за бомба. Точно като онзи самолет над Локърби, мисли си Заека. Доброто му настроение помръква. Всеки самолет имаше бомба, която тиктака в корема му. Можем да избухнем всеки момент.

Стаите и мебелите в апартамента през дните, в които живее тук сам, са възприели някакво напрежение и заплахата на живо същество, което е решило да остане неподвижно. Нощно време усеща как стаите дишат и мислят. Мислят за него. Изключеният телевизор, светлият диван, птичките от малки бели миди, опънатата покривка върху леглото в стаята, където спаха Пру и Нелсън миналата Нова година, кухненските шкафове в синьо-зелено, които още докато ги боядисваха, изглеждаха прекалено ярки и все още изглеждат така, телефонът, който отказва да звънне, всички тези предмети имат определена власт, способността да го надживеят. Той е от плът и кръв, те са неодушевени. Плътно затвореното пространство, което го беше приветствало преди седемнайсет дена, сега наистина прелива от страх, от нервно очакване, което бръщолевенето по телевизора, заглавията във вестника и тиктакащата топлина на фурната, и минутите, изтичащи на часовника й, и дори мекото тътрене и шумолене на тялото му, когато се движи, държат на разстояние, докато траят; но когато тези кратки движения приключат, тишината се завръща, самото присъствие на отсъствието, въпросът без отговор, който заобикаля ръждясващата му топла кръв. Лазанята е лепкава и има вкус на напалм, но той я изяжда, въпреки че е двойна порция, докато превключва каналите между „Дженингс“ и „Брокау“, търсейки най-добрите репортажи за разрушенията от урагана и вятъра, див, влажен вятър, който свистеше през стаи като неговата, събаряйки цели плъзгащи се стъклени врати и захвърляйки ги като чинии. Всичко лети, светът се разбива, нищо в живота не може да бъде неподвижно забито. Страхотно.