Джон Апдайк - Заека се укроти

Измива зъбите си, внимателно изплаквайки ги с разтвор Перидекс. Без Дженис навиците му стават все по-улегнали, превръща се в още един муден стар ерген, който се притеснява за канализацията и космите в носа си. Косми в носа: не иска да заприлича на доктор Морис. Огромната вечеря прогаря стомаха му, но когато сяда на тоалетната, нищо не се получава. Трябва да си вземе малко от онова Милк ъф магнезия на „Филипс“. По една друга реклама един чернокож предлага слабителното „Мом“, и тя също е гадна, защото цветът на кожата му прави лайното прекалено истинско. В леглото чете за похода към Йорктаун. Съюзниците се натъкват на жестокостите на британците около Уилямсбург. Шведският съветник на Де Грас, Карл Густав Торнкуист, съвременен викинг, отбелязал в дневника си: В красив замък открихме мъртва бременна жена, прободена в леглото си с щик, варварите бяха разпорили гърдите й и написали на стената над делото: „Никога няма да родиш бунтар“. В друга стая имаше подобна ужасяваща гледка — пет отсечени глави бяха подредени върху един шкаф на мястото на глинени фигурки, които бяха изпочупени по пода. Животните също не бяха пощадени. На много места из пасищата имаше мъртви коне, овни и крави. Хари се опитва да заспи през мъглата от негодувание, породена от тези образи. Винаги беше смятал Революцията за джентълменска война, без жестокостите от Виетнам. В съзнанието му изникват разни изплъзващи се образи, сънища наяве, които нямат никакъв смисъл само ако се замислиш над тях. Вижда закръгления корем на жена, нежно заоблен и с проблясващ мъх в средата, да се разтваря и от него да излизат цели метри конец, като вътрешността на бейзболна топка. След това лежи до някакво тяло, дребен мъж, облечен в черно, тялото му е вдървено и без мускули, като кукла на гастроентеролог, със слънчеви очила. Събужда се в тъмнината, прекалено рано, за да долови звука на косачките, чуруликането на обикновената кафява птичка в норфолкския бор и бърборенето на четворката млади бизнесмени по изгрев. Тръгва към банята сред неподвижни лъскави форми и полегата неясна светлина — сините числа на часовника на фурната, жълтеникавите светлини на оградата на голф игрището. Уринира седнал, като жена, и се връща в леглото. Винаги спи в старата си половина от леглото, като че ли Дженис още е в нейната половина. Сега сънува портала със заоблена горна част, но този път той се отваря лесно на безшумните си панти под натиска на оживената светлина отвътре. Мястото е долният етаж на къщата на Мама Спрингър, само дето се слиза надолу в нещо като мазе, по-осветено, отколкото къщата й някога е била, многоцветно и крещящо, като в Латинска Америка, като рекламата за корабен круиз, която показват по средата на новините, изпълнено с хора, които го поздравяват и които той почти не познава, или едва си спомня: мисис Забритски като стройно младо момиче, но пак с онова подканящо, въпросително накланяне на главата, облечена в къса шарена пола на волани, като онези, които носеха през шейсетте; Марти Тотеро, понесъл пощенска чанта, която подхождаше на издълженото му лице, и мама и татко в разцвета на силите си, високи и стройни, в най-хубавите си неделни дрехи, носят от болницата бебе момиченце, увито в розово одеялце, от което се показва само малкото му чипо носле и едно мъничко затворено око; висок, сериозно втренчен тъмнокос мъж с напръскана с лак черна коса, като стара реклама на „Кремл“, който здраво се ръкува с него, докато до него Дженис му прошепва, че това, разбира се, е Рой. Порасналият Рой, висок колкото него. Събуждайки се, Заека още усеща стискането на ръката му и усмивката за добре дошъл, която угасва на лицето му.

Хуго се насочва към югоизточния бряг. Американски джет се разбива в реката в Ню Йорк. Вероятно бомба е причинила разбиването на френския ДС-10. Приливът забавя лодкарите в територията на тюлените. Хари хапва овесена каша и прочита „Нюз прес“. Хаос цари в Сейнт Кроа, полицията и националната гвардия се присъединили към въоръжените с мачете тълпи, тръгнали да плячкосват след урагана Хуго. Туристи умоляват репортери, кацащи на острова, да ги изведат от там. Шибани ревльовци. Сеща се, че сънят му сигурно е свързан с всичките тези новини от Карибите, и партитата, които организират по хотелите в чест на новопристигналите, придумвайки всички в това място, където се срещаха различни раси и култури. Излиза на тясното балконче, за да види какво е времето. Във вестника пише, че денят ще бъде слънчев, независимо от урагана Хуго и наистина е така. Далечните синьо-зелени небостъргачи отразяват сутрешното слънце, хвърляйки светли петна по гърба му. Не може да види Залива, но усеща мириса му. Опитва да си спомни кои бяха хората на партито, но не успява, хората от сънищата не се помнят. Самолетът в Ню Йорк е излязъл от пистата и двама души са загинали. Само двама. Сто седемдесет и един загинаха в Сахара. Някакъв, дето се обадил от Лондон, хвърлил вината върху Аллах. Хари не се разстройва от това, както от бомбата в самолета на Пан Ам над Локърби. В крайна сметка човек се отегчава от всичко по новините, катастрофите заприличват на евтини трикове, като рекламните паузи по време на футболен мач.