Джон Апдайк - Заека се укроти

Докато други, по-млади мъже си подвикват и шегуват на голф игрището, зад плъзгащата се врата със спуснати завеси Хари си оправя леглото и замита пода в кухнята, и слага чашата от портокаловия сок и купичката от кашата в миялната, която ще пусне, когато се напълни. Има още място. Когато Дженис най-накрая се появи, той иска състоянието на къщата да й послужи за урок по домакинстване. В десет излиза на сутрешната си разходка. Поглежда към небето на югоизток, към урагана, който прорязва Флорида, и се изненадва от облаците, от сложната им форма, разпръснати, сиво върху бяло и синьо, редове издължени ивици, разръфани отдолу, но заоблени отгоре, като че ли от движението на вода, като равномерните бразди по пясъка, които отливът оставя. Безжизнен вятър повява през слънчевата светлина. Във въздуха има нещо, което затруднява дишането му. Липса на озон? Или прекалено много озон? Може и да си въобразява, но в небето няма самолети. Обикновено човек може да ги види как кръжат бавно, изчакващи да кацнат на Югозападното регионално летище на Флорида. Самолетите са прогонени от небето. Под слънцето, подобна на магистрала мараня изтънява към североизточния хоризонт, като отражението, което луната хвърля върху спокойните води на океана.

Той импулсивно решава да отиде със селиката до центъра. Паркира на платен паркинг близо до Първа федерална банка и тръгва към квартала на чернокожите. Решава следобеда да поиграе малко голф. Преди няколко дни му се бяха обадили от спортния магазин, че са намерили обувките му.

На игрището зад празното оранжево училище едно високо момче, облечено със срязани дънкови панталони, играе само на единия кош. Тениската му е електриковозелена с нарисувана глава на озъбен тигър — оранжево-бели райета, жълти очи и неестествено лилав език и връхче на носа. Върху това момче обаче дрехите изглеждат като собственост, носят гордостта на внимателно подбрана униформа. Той е по-голям от вчерашните хлапета, поне на осемнайсет, и играе решително, със сериозни икономични движения, дриблира, изучава пръстта, оглежда обръча, премерва удара с две ръце върху топката, пускайки лявата си ръка изпод нея едва в последната секунда. Обут е във високи до глезените маратонки без чорапи, а косата му е подстригана в онези прически като кифли отгоре на черепа и няколко букви X отстрани и отзад, където започва обръснатата част. Заека сяда в края на една пейка, в чийто друг край момчето е оставило червена раница, и го гледа продължително, докато слънцето грее и безжизненият вятър подухва, а прелитащите облаци потапят игрището и съседните къщи в сянка. Къщите са с избелели от слънцето фасади и изглеждат отдалечени и притихнали. Не се виждат хора да влизат и излизат.

За да промени положението си, Хари от време на време накланя бялото си лице назад, като че ли да се попече на слънцето, което облива погледа му в червено, оставяйки фотоните да горят през прозрачните му клепачи. Когато отваря очи, момчето стои до него, по-тъмен от облак. Чернотата му е матова, високите му скули и тънките устни намекват за индианска кръв.

— Искаш ли нещо? — не се усмихва. Гласът му е лек, равен, все едно излиза от зиналата лилава паст на тигъра.

— Не, нищо — отговаря Заека. — Притеснявам ли те?

— Да не търсиш нещо? — с ръката, която не придържа топката към бедрото му, той прави едва забележимо движение като че ли плющи с камшик. Заека отправя поглед към рапицата и после поглежда към устата на тигъра.

— Не, благодаря — отговаря, — не съм се докосвал до такива неща. Какво ще кажеш да поиграем малко обаче? След като така или иначе си сам?

— Чух, че вчера някакъв бял се е навъртал наоколо да се забавлява.

— Само се забавлявам, така е. Пенсиониран съм.

— Как така идваш чак тук да се забавляваш? В твоя край на Делеон има доста места за забавления — произнася името като местните — Делийон.

— Там е доста скучно — отговаря му Хари. — Тук ми харесва, няма толкова блясък. Имаш ли нещо против?

Докато момчето, леко изненадано, обмисля отговора си, ръцете на Заека се протягат и обгръщат топката — по-протрита от онази на вчерашните момчета, не с цвят на кожа, а от изтъркани червени, бели и сини ивици. Нежната й грапава повърхност е топла.

— Хайде — моли се той, провлечено — дай ми топката.

Изражението на Тигъра не се променя, но хватката му върху топката се отпуска. Хари отива с нея до отъпканата пръст. Чувства се опасно висок, както когато това лято излезе сам на чакълената улица. Сутринта умишлено си беше обул бермуди, в случай че му се отдадеше да поиграе. Прахта и отразените слънчеви лъчи галят прасците му, тебеширенобелите му прасци на старец, които никога не са били особено космати, а сега почти нямаха косми, всъщност изобщо нямаха, там, където чорапите бяха трили кожата повече от петдесет години.