Джон Апдайк - Заека се укроти

Сутринта новините по радиото са скучни. Смъртта на Джамати, претоплена. Бейзболът е в траур. Икономиката показва лек растеж. Престрелките в Бейрут между християни и мюсюлмани са по-ожесточени от всякога. Бивш служител на Агенцията за жилищно строителство и благоустройство казва, че досиетата са унищожени. Решението на Върховния съд срещу организираните молитви преди футболни мачове предизвиква вълна от възмущения в цялата южняшка земя. В Монтгомъри кметът Емъри Фолмар стигнал до фаул линията и там организирал молитва. Коментарът му по звуковата уредба свързвал футбола и молитвата като американска традиция. В Силакауга, Алабама, местните свещеници се изправили на скамейките и започнали да нареждат „Отче наш“ с трихилядната тълпа. В Пенсакола, Флорида, свещеници с високоговорители събрали зрителите в молитва. Фанатици, казва си Заека. Южняците го плашат точно толкова, колкото квакерите.

Оттук надолу до Флоридската линия, шосе 95 е като дълъг зелен тунел между високи борове. Малки бараки надничат между тях. Една табела предлага орехови кифли — 3 за 1 долар. По-големи табели в испански цветове — оранжево и жълто върху черно, лимоненозелено, шарени и крещящи, редят се по цели мили, започват да рекламират нещо, което се нарича „На юг от границата“. Потрайте още малко. Такова място не сте опитвали. И голяма баскетболна топка, която излита направо от билборда. Истинско попадение! Когато най-после стигнеш там, след всички тези мили боров тунел, мястото се оказва долнопробен увеселителен парк току от другата страна на границата с Южна Каролина: селце от магазини за сувенири, нещо като космическа совалка със сомбреро. Кичозно по испански. Южна Каролина е див щат. Първият, който се отцепи. Боровете стават по-високи, с някакво трагично излъчване. Навсякъде продават ФОЙЕРВЕРКИ. Теренът става по-хълмист, камиони, натоварени с огромни трупи, непрестанно ръмжат по нанадолнищата и се мъчат, почти спират, по нанагорнищата. Заека нервно осъзнава, че пенсилванският му регистрационен номер се възприема като северен. Кривне ли леко, и ще го метнат в река Пий Дий. В река Линч. В река Потакомего. Разни животинки по магистралата са ударени толкова силно, че не са смачкани, а са експлодирали, невъзможно е да се разбере какво е било. Опосуми. Бодливи свинчета. Любимото коте на някоя мила възрастна дама от Юга. Превърнати в космати петна сред сърповидните остатъци от спукани гуми на камиони. Само като си помислиш, полегнали след обяд, и това било.

Дженис със сигурност е получила съобщението от Пру, може вече да го чака в апартамента, долетяла от Фили и наела кола от летището, по-добре да се радва на свободата си, додето я има. Натъкнал се е на някаква станция с негърска църковна музика по радиото, някакъв еластичен плътен глас крещи: „Той ще е там, но трябва да Го повикаш“. Това се повтаря до безкрай с неочаквани вариации в ритъма. „Отместете камъка, знаете ли тази история?“ Най-после прекъсване за реклама, и да не повярваш, не на друго, а на „Тойота“. Тези японци знаят всички хитринки, трябва да им се признае. Продават насред слугинския квартал. Вашето плуралистично общество. Вратът на Хари го боли, задето е държал главата си толкова дълго в едно положение. Започва да се чувства преситен от радио, от пътуване. Божията страна. Можеше да я направи по-малка и пак да каже каквото е искал. Той ще е там. Отношението на Хари към религията е странно. Навремето, през шейсетте, когато никой не се уповаваше в Бог, той се бе вкопчил в Него с пълна сила, а сега, когато свещениците се молят през високоговорители, не може дори да го вдигне в Негова чест. Той е като приятел, когото познаваш от толкова отдавна, че вече си забравил какво точно харесваш в Него. Човек би помислил, че след онази уплаха за сърцето, но пък от друга страна, колкото по-близо отиваш, толкова по-малко се замисляш, сякаш вече си в шепата Му. Сякаш вече си излязъл на игрището, вместо да седиш на пейката, да се бориш с нервните спазми в корема, и да се опитваш да си припомниш ходовете.

По радиото се появява Пери Комо и запява „Защото“. Към края скалпът на Заека изтръпва, очите му смъдят. Защо-то-си-мояяяяя! Комо е най-добрият, като че ли у Кросби има нещо лукаво ирландско, как се прави на клоун с Ламур и Хоуп, а Синатра — ако има нещо, в което Заека да е в разрез с общоприетото мнение, това е Синатра. Не му харесва как пее. Не му харесваше, когато момичетата изскачаха от бикините си заради този кльощав тип с хлътнали бузи, качил се на сцената в Парамаунт, и не му харесваше и когато съзря и се превърна в онзи типичен за Лас Вегас дебел котарак и започна да издава глуповати албуми, в които се предполагаше, че всички в страната се чукат: океани от сперма. Побелели от пяна. За Хари стилът му винаги бе звучал плосък, сякаш го докарваше с усилие. А ето, за Мим, Синатра е бог, но това е по-скоро въпрос на стил на живот, превръщането на нощта в ден, и приятелството с гангстери и президенти, и онази четвъртита гангстерска поза на раменете (Чарли Ставрос я има) и Председателят на съвета 37 37 Един от прякорите на Франк Синатра. — Б.пр. и Сали Дейвис Джуниър, и Дийн Мартин преди накрая съвсем да се излекуват от алкохолизма, ако въобще са успели, и двамата имат ужасни проблеми със здравето, беше го чел някъде, в някой от онези нелепи клюкарски вестници, дето Дженис ги носи вкъщи от Мини Маркет. Понякога Хари завижда на Мим за бляскавия, опасен живот, който предполага, че води, радва се за нея. Винаги е притежавала такава жилка, копнеела е за скорост, дори това да я убие, дори когато скоростта я изстрелваше през кормилото на старото му колело Елгин. Но и високоскоростната лента също се превръща в рутина. Не съжалява за живота си, въпреки че Брюър не е Ню Йорк, нито Чикаго, моят град, както измъчено пее Синатра. Това, което му е било най-приятно, като се замисли сега, а тогава не го осъзнаваше, бе да стои в изложбената зала, зад големия прашен прозорец с плакатите, да се повдига и отпуска на пръсти, за да поддържа мускулите на краката си, да чака клиент, да си говори с Чарли или който друг е наоколо, да си изкарва заплатата, да запълва своето местенце в голямата картина, да върши своето, да получава по малко признание. Само това искаме един от друг, признание. Твое си място в надпреварата. В казармата също го имаше: твой номер, твое тясно легло, твои възложени задължения, твое място в редицата, твой пропуск за събота вечер, четири бири и секс с проститутка в някое бунгало. Скъпи, не си платил за два пъти. Да си човек не се свежда само до това да правиш каквото си искаш. Фактът е, Заека го е прозрял чак на този етап от живота си, че съвсем не живееш извън това, което ти казват другите хора. Първо майка ти, после бедният татко, после лютеранският свещеник, онзи корав стар задник Фриц Крупенбах, но не можеш да не го уважаваш, човекът казваше точно това, в което вярваше, а след това всички учители, Марти Тотеро и останалите, които се опитваха да ти дадат гледна точка, от която да действаш, а сега и всички тези водещи по телевизионните предавания. Животът ти е свързан и е принуден да поддаде. Може би, ако майка ти се е движела във високоскоростната лента, като на Анабел, ще си природно подозрителен към противоположния пол. Не сме дали добър пример на тия хлапета.