Джон Апдайк - Заека се укроти

Гледа „Златните момичета“, но по средата на филма се отегчава от целия този застаряващ сексапил и циничната стара баба. Хората би трябвало да знаят кога да спрат. Превключва на образователния канал и гледа някакъв откъс от „Живата планета“ за живота в полярни условия. Беше го гледал, но пак се чуди, когато Дейвид Атенборо обръща камъните в най-пустото място на Антарктика и под тях се виждат лишеи, а през лишената от слънце безкрайна зима мъжките пингвини се тътрят наоколо през нестихващите бури, пазейки яйцата си върху ципестите си ходила. Живот, толкова е невероятен, износва целия свят. По новините в десет часа по същия канал казват същите неща, които слушаше цял ден. Горкият Джамати. Женска панда се е родила в Националната зоологическа градина във Вашингтон. Рейгън смятал, че СПИНът е лек като шарката, докато Рок Хъдсън не починал, разкрива бившият му лекар генерал-майор Джон Хътън. Още клюки: командирът на Флота Дейвид Р. Уилсън твърди в месечното издание на Ю Ес Нейвъл Институт Просидинге, че американският кораб „Винсенс“ бил сред корабите в Персийския залив, които били известни с дръзките си и агресивни действия цял месец преди да свали иранския граждански самолет с над двеста и седемдесет мъже, жени и деца. Бедните, какво като са иранци. Малки деца, жени с шалове се удрят в твърдата, тъмна вода. Новият държавен глава на Япония на посещение във Вашингтон, временно правителство в Панама, тълпи източногерманци в Унгария чакат да пресекат границата към свободния свят. Бедничките, не знаят, че свободният свят се износва.

Заека се приготвя за сън и си ляга по бельо, опитвайки се да мисли за това, къде се намира и кой е всъщност. Последната му нощ, в която е никъде. Утре животът отново ще го открие. Дженис по телефона, семейство Голд от съседния апартамент. Бягството му от Брюър вече не го кара да се чувства толкова лек. Човек си остава верен на същността. Америка пак си е Америка, скрепена от кредитни карти и индиански имена. Хари се отпуска на двойното легло. Изгубен в мрежата от линии по картата, той заспива като в майчина утроба, още един временен рай.

Утрин. Дъждът е само спомен и локви по обляния от слънцето асфалт. Неделя. Решава да закуси пържени филийки с наденички, и без това утре сутринта отново ще мине на застояла овесена каша. Дженис никога не изпразва шкафовете, когато тръгват. Практично, от една страна, ако нямаш нищо против да храниш мравките и хлебарките. Усеща вкуса на кленов сироп и яйца в устата си. Пържените филийки не му харесаха особено, никой не може да ги прави като майка му, когато го изпращаше на неделно училище — плоските златисти триъгълничета хляб, сиропът от каничката с форма на дървена колибка и чучур — комин. Слагайки куфара си в багажника, той отново се изненадва на заострените задни светлини на селиката, като скосени очи.

След час пресича Сейнт Мерне Ривър и подминава табела с надпис ДОБРЕ ДОШЛИ ВЪВ ФЛОРИДА. По радиото рекламират Синия кръст, зъбни протези, клиники по белодробни заболявания. Почвата край пътя става песъчлива и трафикът се сгъстява, заискрява. Джаксънвил изведнъж изниква, като Оз от синьо-зелени небостъргачи, град на мечтите в края на тунел от палмови дръвчета и проблясващи, скупчени около най-високите палми стъклени кутии — Баптистката болница. Издигаш се по мостовете над река Сейнт Джоунс и Джаксънвил блещука от различни ъгли като скъпоценен камък в ръката ти, плащаш таксата и трябва да внимаваш да не тръгнеш по пътя за Грийн Коув Спрингс или Талахаси. Шосе 95 вече не е единствената високоскоростна магистрала. Постепенно се появяват широки и мощни коли, тировете извозват пресни чамови греди вместо белени борови дънери. Навсякъде, носещи се като лодки, има големи бели каравани и микробуси, къщи на колела, мъжът седи зад кормилото, показал лакът през прозореца, жена му си стои вкъщи зад него и оправя леглото. Хора с каравани се стичат във Флорида от всички щати, вижда дори емблемата със зелени планини на Колорадо и жестикулиращия червен омар върху емблемата на щата Мейн. Забелязва нови регистрационни табели на Флорида с някакво мъгливо трицветно изображение на космическия кораб „Челинджър“ сред множеството стари номера със зеленото петно с очертанията на Флорида в средата, което стоеше като накапана вратовръзка. И не беше ли позорът на века това, че изпратиха бедният учител от Ню Хампшир и къдравото еврейско момиче, да не споменаваме мъжете — единият негър, а другия ориенталец — като някаква Холивудска дисекция на американското общество, там горе, за да се разбият по телевизията секунди по-късно? Песимистите смятат, че те вероятно са били в съзнание, докато са падали към водата, поне през първите две-три минути. Хари се спуска в сърцето на Флорида, доволен, че се завръща сред палмите и белите покриви и тропическата яснота, сини облаци в сиво-бялото небе, като че ли Великият създател тук е работил с по-светли тонове.