Джон Апдайк - Заека се укроти

Заека се чувства предаден. Беше израснал в свят, в който войната беше нещо обичайно, а промяната — странна; светът стоеше неподвижен, за да може той да порасне. Знае точно кога дъното се продъни. Когато затвориха Кролс, магазина, който беше стоял в центъра на Брюър през всичките тези години, по-голям от църква, по-стар от сградата на съда, в центъра на площад „Уайзър“, където по Коледа по витрините подреждаха неземни въртящи се в кръг влакчета и кимащи кукли, и блещукащи звезди, като че ли сам Бог ги беше сложил там да осветяват това мрачно време от годината. Като малък не можеше да различи това, което правеха възрастните, от това, което правеше Бог; някак си всичко идваше отгоре. Спомня си как като дете стоеше с майка си в студа, втренчен в този свят от играчки, които приличаха на истински, леденият въздух щипеше бузите му, камбаните на Армията на Спасението умолително биеха, а мириса на горещи меки курабии, продавани на площад „Уайзър“, се надигаше, навред около него възрастните бързаха — сгушените тела се блъскаха в „Кролс“, където се продаваше най-доброто: покривки за легла и самите легла, играчки и съдове, порцелан и сребро. Когато работеше там в отдел „Доставки“, наблюдаваше цялото това движение, наемането и уволняването, непрекъснатите поточни линии, резките промени в модата, хазарта на цялата тази търговия, и въпреки това вярваше в това място, в неговата сила, в доброто му излъчване. Затова, когато едно лято управата реши да затвори „Кролс“, тъй като купувачите престанаха да идват в центъра, който беше станал опасен за белите, Заека осъзна, че светът не е стабилен и мил, а представлява паянтова система от временни подредби, сглобена за момента и с единствената цел — печалба. Човек само минава и го издояват докрай, най-вече докато е млад и доверчив. Щом „Кролс“ можеше да си отиде, съдът също можеше, както и банките. Когато парите секнеха, можеха да затворят и самия Бог.

Няколко километра след Дисни уърлд все по-малко увеселителни паркове и музеи предлагат забавления на потока от туристи. Восъчни фигури. Водна пързалка. Мокро и Диво. Морски свят. Цирков свят, но не този в Сарасота, който беше затворен. Какъв тъп свят, тъп като изкуствените материи, които изведнъж започнаха да никнат навсякъде — изкуствени кожи, изкуствени бижута. Фалшиви, всъщност. Музей на стари кукли и играчки. Стари, стари, вече продават като антики разни неща, които дори не са толкова стари като него, просто още един начин да изнудват хората. Шосе 27 на запад минава през леко спускащи се сухи и бледи фермерски земи, избледнели от горещината, с бледи овце по широките изгорели полета и портокалови горички с гъстата си, тъмна, напоена зеленина и огромни резервоари с вода под формата на гигантски гъби, като космически кораби от отвъдното. Покрай пътя малки табели с разкривен почерк предлагат ВАРЕНИ ФЪСТЪЦИ с малки мексикански момичета зад щандовете; и като слабо ехо от огромните увеселителни паркове на север, един трогателен прашен малък парк — спираловидни конструкции, сглобени, за да предизвикат моментно замайващо чувство, стои празен, очаквайки малцината си вечерни посетители.

Слънцето вече е високо в небето и сутрешните сиви разпръснати облаци са се стопили. Когато излиза от селиката на бензиностанция Тексако, за да ползва тоалетната, горещината го потиска, плаши. Няма бягство от нея, както от снега на Южния полюс, тя дори се прокрадва в мъжката тоалетна, влажна като лятото в Пенсилвания, но по-нагорещена, по-яростна. Пътят е широк, но по него има светофари и пресечки към избледнелите полета; малки градчета се носят покрай него, Лейк Уейлс, Фрост Пруф, Ейвън Парк, Себринг, и той се чуди как ли живеят хората тук, далеч от брега и рибарските кораби, от хората, които се събуждат и отиват на работа като в Брюър, само дето всичко беше изравнено от слънцето. Как ли бяха стигнали тук, толкова близо до края на света, на този пясъчен остров, който едно покачване на морското ниво заради топенето на Антарктида от въглеродния двуокис в атмосферата би заличило? Комин от гъст дим се появява от лявата му страна, откъм резервата Семинол, гъст и отровен, катастрофа, атомна бомба, докато е бил потопен в музикалните си спомени, са обявили война; очаква да се натъкне на горски пожар, но нищо не се случва, димът леко се разнася и той така и няма да разбере какво го е предизвикало. Някое бунище, най-вероятно. Цялото му тяло е сковано от дългото седене и той взема един нитростат заради приятното леко усещане, което предизвиква, вътрешно отпускане, нещо като гъдел.