Джон Апдайк - Заека се укроти

Поемаш по шосе 95, успоредно на източния бряг до пресечката с шосе 4, и после минаваш напряко през Дисни уърлд, който бедната Джуди толкова искаше да види. Когато дойдат следващия път, непременно трябва да отидат. Въпреки че повечето самозвани експерти по пътищата в блока им (винаги беше смятал Ед Силбърстайн за всезнайко, още преди синът му да се опита да сваля Пру) го съветваха да продължи да кара по шосе 4 чак до отклонението за шосе 75, спестявайки по този начин време за сметка на километри, или в най-лошия случай да се отклони по номер 17 към Порт Шарлот, той предпочита да се движи на юг по Шосе 27, право през простиращите се горещи равнини на щата, през Хейнс Сити и Лейк Уейлс към пустошта на резервата Семинол и Лейк Окичоби и после към Делеон по шосе 80.

Във Флорида лесно намира станции със златни хитове по радиото в колата. Всички тук сме златни хитове. Музиката на твоя живот, гласят част от рекламите, и тя непрекъснато се върти. Пати Пейдж умолява: „Обичам те, не си отивай“, а след това закачливо изпява латиноамериканската част „Ай-ай-ай“ с испанските певци и завършва „Чаках цял живот с любов да те даря, сърцето ми на теб принадлежи“. Идва ред на Тони Бепет или някой друг от онези мучащи италианци и песента „Бъди моя любима“, пълна с приказки за цялата му любов, и после на Гоги Грант и „Попътен вятър“. Не се беше сещал за Гоги Грант от години, това е една от малкото песни, които не му навяват спомени. Гледката пред прозорците на колата отвъд духащия свистящ климатик става все по-раздвижена — стоки втора употреба, Активен живот, колите профучават една след друга със залепени за задните стъкла плюшени оранжеви котета Гарфийлд. „Никой не знае защо се скиташ“ пее Нат Кинг Кол, и завършва нежно „Никой не знае защо те желая“. Хари почти си представя бавната му мъдра усмивка, но тогава почва „Дзена, Дзена“, не беше я слушал от години, мелодията вече не му звучи етно, и като става въпрос за етномузика, след нея долита „О, татко“ и Кей Стар, която отново изгря с „Колелото на съдбата“. Всичките тези кълцания и хлипания „Моо-оля те, остави ме“ му напомнят как ходеше на училище с Лоти Бингам, влюбен в Маргарет Шоелкопф. Зазвучава „Обичай ме нежно“ на Пресли. Колкото и да го хулеха, преди да надебелее и да почне да се друса, докато заприлича на призрак, той имаше наистина красив глас, не като тръбата на Синатра. Идва ред на „Не мога да спра да те обичам“. Ето, Рей Чарлз беше още един прекрасен глас, „сънувам миналите дниии“, харесва протяжния завършек и смешното поклащане на главата на слепия певец. Харесва и Кони Франсиз „Там, където са момчетата“, но музиката на чий живот са тези песни? Тогава беше времето на купоните по плажа, той вече се беше оженил, разделил, събрал се с Дженис и работеше във „Верити Прес“. За него партитата бяха свършили. А Рони Харисън и Рут се чукаха по цял уикенд, още го помнеше.

Станцията се губи и докато опитва да намери друга, попада на някаква църковна служба, евангелистка, мъжки глас крещи „Исус знае! Исус вижда в сърцата ви! Исус вижда смъртта в сърцата ви!“. Хари отминава тази честота и попада, прекалено късно, хлипанията вече са минали, на песента на Джони Рей „Вик“: „Ако любимата ви прати прощално писмо“. Песента нашумя по времето, когато трябваше да влезе в казармата и да се раздели с Мери-Ан. Тогава не знаеше, че ще е завинаги. Двамата се караха за Джони Рей, Заека твърдеше, че е педал, щом пее така, но после, вече в Тексас, осъзна, че песента е била точно за него, неговата любима му изпрати писмо. На друга станция Дийн Мартин пее „Това е аморе“ — по това време Заека се беше върнал и събрал с Дженис, тихото момиче зад щанда с ядките в Кролс, с дребничко стегнато тяло и предизвикателни, учудени тъмни очи. Спомняше си, защото тогава се шегуваше „Това е аморе“, след като се чукаха в стаята, която Линда Хамашер им позволяваше да ползват, с изглед към гълъбовосивите варели за газ до реката. „Единствено самотните“ починалият Рой Орбисън чурулика. „Любимата ме напуска, напуска ме и сърцето ми.“ С онзи невероятен глас, който се извисява все по-високо, докато на човек не му се стори, че ще се счупи като кристал, както всъщност се случи. Заека предполага, че песента е златен хит заради смъртта му.

Песните се леят, прекъсвани на всеки половин час от новини. Бомбардировки в Колумбия са ранили осемдесет и четирима души, мъката на колумбийците е засилена и от падането на цените на кафето, предстоящата реч на президента Буш по националния проблем с дрогата повдига спекулации във Вашингтон дали ще успее да надвие Рейгън. Пак във Вашингтон властите изказват надежди, че новородената панда, която се бори за живота си в инкубатор, ще оцелее. Местните новини са, че тюлените продължават активно да обитават залива Калусахатчи, а вчера в Маями Делфините претърпели поражение от Филаделфийските Орли с двайсет на десет. Заека обича да чува този резултат, но златните хитове, цялото това захаросано пеене за любов, обич и красота, сладост и хубост, кученцата на прозореца и мама, която целува Дядо Коледа, и палавата дама от Шейди Лейн, и музикалният фон от китари, надигащо се басово кресчендо, от които би трябвало да настръхне, го отегчават. Става му неприятно, когато осъзнава, едва сега, че песните на живота му са точно толкова идиотски, колкото и рокът, който днешните безмозъчни хлапета слушаха, или музиката от шейсетте и седемдесетте, която Нелсън поглъщаше. Всичко беше създадено за празни глави и разгорещени хормони, побелял от пяна океан, и сега той се опитва да слуша, както навремето се опитваше да изяде двоен десерт с банани и сладолед. Всичко е за еднократна употреба, направено за бързи печалби. Производителите на музика ни повеждат по път, постлан с рози, после правят кръгом и повеждат следващото поколение, добавяйки малко различен привкус.