Джон Апдайк - Заека се укроти

— Да?

— Ти сега учи много. Не се притеснявай от разните хлапета, дето се мислят за голяма работа. Ти си много красиво момиче и ще постигнеш всичко, стига да почакаш. Не прибързвай. Не бързай да пораснеш. Всичко ще е наред.

Опитва се да налее прекалено много в съзнанието й. Само на девет е. Има още десет години преди да може да замине на запад като Мим, и да избяга.

— Знам — казва Джуди с въздишка, и може би наистина знае. След тракването на слушалката върху дърво и далечни гласове и стъпки, които забързано се усилват, Пру идва на телефона, задъхана.

— Хари!

— Здравей, Тереза. Как върви? — Този съблазняващ, небрежен тон е съвсем неподходящ, но просто така му дойде.

— Не много добре — казва тя. — Къде си, за бога?

— Много далече, както ме искате всички. Хей. Защо каза?

— О, Хари. Трябваше. — Започва да плаче. — Не можех да оставя Нелсън в неведение, така се опитва да се поправи. Направо е жалко. Непрекъснато ми признава всякакви ужасни неща, не мога да ти кажа даже и половината, нито пък на някой друг, вечер се молим заедно, молим се на глас на колене до леглото, толкова отчаяно иска да се откаже от наркотиците и да бъде примерен баща и съпруг, просто да е нормален.

— Опитва се значи, а? Е, чудесно. Все пак нямаше нужда да ни предаваш. Случи се само веднъж и нямаше нищо след това, даже мислех, че напълно си забравила.

— Как може да си мислиш, че съм забравила? Явно, ме смяташ за истинска развратница.

— Ами, не, но нали знаеш, имаше си доста проблеми. За мен беше почти все едно съм го сънувал — казва го като комплимент.

Но гласът на Пру става студен.

— Е, за мен означаваше малко повече от това. — Жени: никога не знаеш от коя страна ще искат да танцуват. — Това беше ужасно предателство спрямо съпруга ми — казва сериозно.

— Е — казва Заека, — доколкото виждам, не ти беше чак толкова страхотен съпруг. Хей, Джуди слуша ли ни?

— Говоря от телефона на горния етаж. Казах й да затвори долу.

— А тя направи ли го? Джуди! — провиква се Хари. — Виждам те!

Чува се приглушено, непохватно трополене, след това връзката става по-добра. Пру казва:

— Мамка му.

Заека я успокоява:

— Не помня какво точно казахме, но се съмнявам да е разбрала кой знае колко.

— Разбира повече, отколкото показва. При момичетата е така.

— Е, както и да е — казва той. — Призна ли си за връзки и с мъже, освен с жени? Нелсън.

— В никакъв случай не мога да отговоря на този въпрос — казва тя с безизразен сух глас, завинаги затворен за него. Друг женски глас, по-топъл, любезен, леко ленив, вероятно черен, се намесва и казва:

— Господине, вашите три минути свършиха. Моля, поставете долар и десет цента, ако желаете да продължите.

— Май свърших — казва той и на двете жени.

Пру се провиква, от другата страна на застрашената им връзка:

— Хари, къде си?

— На път! — провиква се той на свой ред. Пред него все още има малка купчинка монети и той пъха четири от по двайсет и пет цента и една от десет. Докато потъват, чува откъс от песен, която току-що бе чул по радиото, на Уили Нелсън, „Отново на път“.

Това кара Пру да се разхлипа, почти толкова зле е, колкото да говори с Дженис.

— О, недей — извиква тя. — Недей да ни дразниш, не сме виновни, че всички сме вързани тук.

Залива го съчувствие заедно със спомена за красотата й, гола, като цвете в онази нощ в тясната душна стая, докато дъждът се засилваше. Хваната е в капан там, казва, с живите.

— И аз съм вързан — казва й — вързан за трупа си.

— Какво да кажа на Дженис?

— Кажи й, че съм на път за апартамента. Кажи й, че може да дойде при мен, когато реши. Просто не ми хареса как ме притиснахте снощи. На моята възраст започвам да страдам от клаустрофобия.

— Никога не трябваше да спя с теб, просто точно в този момент…

— Беше — казва той, — беше страхотна идея, точно в този момент. Кажи ми — как мислиш, че се справих, сега като се замислиш? Като за стар човек?

Тя се поколебава, после казва:

— Точно това е проблемът. За мен не си стар човек, Хари. Никога не си бил.

Е, добре, успя да получи това от нея. С този тон на жена към мъж. Кой би могъл да иска нещо повече? Трябва да я забрави. Казва:

— Не се тревожи, Пру. Ти си страхотно парче. Кажи на Нелсън да се отпусне. Само защото е превъзмогнал крека, не значи, че трябва да се превръща в Били Греъм. Или в Джим Бакер.

Хари затваря и апаратът го изненадва, като му връща със звън и дрънчене монетите от десет и двайсет и пет цента.

Онази операторка с южняшкия акцент, явно, е слушала и й е станал симпатичен.