Джон Апдайк - Заека се укроти

Заека се усмихва в шушнещата, устремена напред пещера на колата; този тип явно си мисли, че никой не го слуша, щом дрънка подобни глупости. Самотен в радиостудиото, заобиколен от картонени чашки за кафе и надупчена акустична облицовка. Трудно е да прецениш какво впечатление създаваш. Трудно е да повярваш, че Бог винаги слуша, че никога не се отегчава. Светлините по таблото на селиката мъждукат под линията на погледа му като светлините на град, който след минути ще бъде бомбардиран.

Високоскоростната магистрала прекосява Сукесхана и при Йорк пресича шосе 83. Когато Хари се отдалечава на юг, станцията заглъхва зад него към края на парчето на Луис Прима „Точно като жиголо“ с онзи фантастичен припев, в който хорът повтаря „Точно като жиголо“ с някаква топла подигравка към този прекрасен хриптящ глас: кара скалпът ти да настръхне от удоволствие. Заека натиска копчето за търсене, но не успява да намери друга станция със стари парчета, само интервюта на гости, обаждат се разни пияници, водещият и той звучи подпийнал, устата му върви на автопилот, аборти, ядрени отпадъци, безработица сред младите чернокожи, съучастничеството на ЦРУ в СПИН епидемията, Боески, Милкен, Буш и Норт, Нориега не можеш да ми кажеш такова нещо — Заека изключва радиото, дразни го звукът на човешкия глас. Вредители. Ние сме шумни вредители, пренаселили сме даже и въздуха. По-добре да остане само с шепота на гумите, със зелените крайпътни табели, които се надвесват пред фаровете и се уголемяват, а след това изчезват от полезрението като кърпичката на фокусник. Наближава полунощ, но иска да излезе от щата, преди да спре. Даже и по онзи надупчен път преди толкова години бе успял да стигне до Западна Вирджиния. За да излезеш от Пенсилвания, трябва да изкатериш една безименна планина след Хънгърфорд. Табелите и светлините намаляват. Самотната магистрала започва да се изкачва. Високи езера проблясват под някакъв процеп в облаците, този път вече истинска лунна светлина. Спуска се в Мериленд. Усещането е различно: спретнат център, реклами на системата „Паркирай и Пътувай“ 36 36 Park and Ride — система за такси за ползване на пътищата. — Б.пр. за ежедневно пътуващите. Цивилизация. Измъкнал се е от пущинаците. Клепачите му смъдят, сърцето му бие неравномерно и преситено. Излиза от шосе 83 и спира пред мотел на Бест Уестърн, доста на север от Балтимор, доволен при мисълта, че никой в целия свят, никой, освен набития равнодушен афроазиатец на рецепцията, не знае къде се намира. Къде, о, къде ли е изчезналият тритиум?

Харесва хотелските стаи — дългото, лепкаво, отредено за него, наето пространство, двете двойни легла, телевизора с поканата да закупи порнофилм, опърпаният килим, снимките на едри птици в рамки, дезинфекцираните кърпи, тишината на анонимността, затвореното ехо от някогашен секс. Спи дълбоко, сякаш се е измъкнал от тялото си с неговите проблеми и го е оставил проснато на другото легло. Сънува, че се е върнал в агенцията, където като че ли ръководството е поето от някаква млада жена с бяла шапчица и висящи обеци, но когато се навежда към нея, за да й обясни присъствието си, да изясни незаменимата си полза за предприятието, в противоречие с това, което вероятно е чула от Дженис, тя прави кисела физиономия и лицето й се разтапя пред очите му като някакъв визуално изразен писък.

За закуска се поддава на изкушението и изяжда две пържени яйца, въпреки че жълтъкът е ужасен за артериите, и бекон за гарнитура. Заека обича този чисто американски момент при товаренето на багажа в колата в сънената компания на останалите гости на мотела, възрастни двойки, раздразнителни семейства, докато се носят от залата за закуска до паркинга с издължени, млечнобели сутрешни сенки. Отново на път, отново с радиото. Същите новини както предната вечер, допълнени с финалните бейзболни резултати („Филис“ са паднали с пет на едно), и новините от Азия, където вече е следобед, за работливите японски валутни спекуланти, непокорните китайски студенти, приличните на кукли филипински проститутки, нещастните в победата си виетнамци, размирните, но все пак богатеещи корейци, бирманските социалисти в разклатената им позиция, войнстващите камбоджански фракции, включително червените кхмери, тези безмозъчни раболепни поддръжници на най-свирепия национален лидер след Хитлер и Сталин, омразния Пол Пот. Еха! Събудете се, пойни птички! Диджеят, не снощният, но точно толкова луд и самотен, пуска някакво поп парче, което се харесва на Заека, за секс: „нека правим любов, нека си легнем, довечера“. На Хари му хрумва, че снощи дори не лъсна бастуна, въпреки че мотелските стаи обикновено го възбуждат. Божичко, започват да му личат годинките.