Джон Апдайк - Заека се укроти

— Това е най-ужасното нещо, което някога си правил, изобщо — казва му Дженис. — Абсолютно най-ужасното. Онзи път, когато избяга, а след това Пеги, най-добрата ми приятелка, и онази нещастна хипарка, и Телма — въобще не си мисли, че не знам за Телма — но сега вече направи нещо наистина непростимо.

— Така ли? — Думите излизат с неволна, изпълнена с надежда извивка.

— Никога няма да ти простя. Никога — казва Дженис, отново възприела безизразния тон.

— Недей да говориш така — умолява я той. — Беше просто побъркан миг, който не е наранил никого. Защо ме остави в една къща с нея за през нощта? Какво си мислеше, че вече съм мъртъв?

— Трябваше да ида на курс, имах тест, иначе нямаше да отида, чувствах се толкова виновна. Ама че ирония. Аз се чувствах виновна. Сега разбирам защо има закони за оръжието. Ако имах пистолет, щях да те застрелям. Щях да ви застрелям и двамата.

— Какво друго каза Пру? — Необходимостта да му отговори, мисли си, ще я смъкне малко от този апогей на убийствената ярост.

Дженис отговаря:

— Не каза кой знае какво. Просто чистите факти, а след това прибра ръце в скута и започна да ни гледа с Нелсън с оня неин предизвикателен втренчен поглед. Не ми изглеждаше да се разкайва, просто е корава, и очевидно не иска да живея в къщата. Затова и го каза.

Усеща, че е въвлечен в съдружие с Дженис срещу останалите, с общия поглед върху нещата на двойка, гледаща с неодобрение към Пру. Изпитва облекчение, че започват да му прощават, и леко разочарование.

— Корава е — съгласява се, утешително. — Пру. Какво очакваш от дъщерята на хладилен техник от Акрън? — Решава да не казва на Дженис, поне засега, че докато правеха любов, Пру бе свършила два пъти и той се бе почувствал леко използван, умело.

Отмяната на смъртното му наказание едва започва. Ще отнеме седмици и месеци, и години, докато омаловажи провинението си. С новия си бизнес усет Дженис няма да се даде евтино.

— Искаме да дойдеш тук, Хари — казва тя.

— Аз ли? Защо? Късно е — казва той. — Изморих се от тия скапани храсти.

— Не си мисли, че си се измъкнал и можеш да се правиш на интересен. Това е отвратителна история. Никой от нас вече няма да е същият.

— Никога не сме — осмелява се да каже той.

— Помисли си как се чувства Нелсън.

Това го жегва. Не бе искал да се замисля.

Тя му казва:

— Нелсън е много спокоен и се опитва да прилага всичките полезни психологически похвати, които са ползвали в лечебния център. Казва, че ще е нужно много обсъждане и трябва да започнем незабавно. Ако не започнем незабавно, всички ще затвърдим позициите си.

Заека се опитва отново да заговорничи, да предизвика ново описание от съпругата си.

— Да, как го прие хлапето?

Но тя само казва:

— Мисля, че е в шок. Той самият каза, че още не е започнал да усеща истинските си чувства.

Хари казва:

— Няма какво да се прави на толкова обиден след всичките номера, дето ги върти от толкова години. Кокаинови курви из цял Брюър, а ако ме питаш, тази Елвира горе в агенцията е нещо повече от фуста за показ. Когато е около него, звучи сякаш са му били инжекция еликсир.

Но Дженис не омеква.

— Причини на Нелсън невероятна болка — казва тя. — Каквото и да направи оттук нататък, не можеш да го виниш. Искам да кажа, Хари, това, което си направил, е като извратените неща, дето ги пишат във вестниците. Чудовищно е.

— Скъпа…

— Престани с това „скъпа“.

— Какво значи „извратено“? Нямаме кръвна връзка. Беше като най-нормален секс за една вечер. Тя беше притеснена, а аз бях на прага на смъртта. Явно, така бе решила да изиграе ролята на милосърдна сестра.

Нови хлипания, вече не знае какво ще ги провокира.

— Хари, не можеш да се шегуваш така.

— Това не са шеги. — Но се чувства наказан, с пресъхнала уста, напердашен.

— Идвай тук веднага, да помогнеш поне веднъж в живота си да поправим част от щетите, които си нанесъл. — И затваря телефона, след като смешно бе прозвучала точно като майка си, по същия начин, по който бе изговорила „веднъж в живота си“.

В един живот има твърде малко откровения; когато получиш такова, трябва да го следваш. Заека е наясно какво трябва да направи. Действията му възприемат решителна бързина. Отива на горния етаж и си приготвя багажа. Кафявият брезентов калъф за костюми. Големият корав жълт куфар „Туристер“ с вдлъбнатината от ударено в единия ъгъл, след като един летищен служител го бе изтървал. Боксерки, тениски, поло блузи в пастелните им цветове, официални ризи в пластмасовите им опаковки, панталони за голф, бермуди. Няколко вратовръзки, въпреки че никога не е обичал вратовръзки. Напоследък всичките му дрехи са летни; вълнените костюми и пуловери чакат есенните дни в обезопасените си срещу молци торби, чакат прехода от октомври към ноември, който тази година няма да настъпи за него. Взима четири леки спортни сака и два костюма, единият белезникав, а другият лъскаво сив, като броня. В случай че има сватба или погребение. Дъждобран, два пуловера. Пъха чифт черни обувки с връзки в двата джоба на сгъваемия калъф за костюми и синьо-белите маратонки „Найк“ в страничните джобове на куфара. Трябва пак да започне да тича. Четката за зъби и нещата за бръснене. Хапчетата му, цяла кофа. Какво друго? А, да. Грабва „Първият салют“ от нощната масичка, ще я дочете, дори това да го довърши. Оставя една запалена лампа в коридора на горния етаж, за да обезкуражава крадците, както и външната, дето имитира фенер, до входната врата с номер 14 1/2. Натоварва колата на два пъти, като усеща тежестта на куфарите в гръдния си кош. Оглежда голия коридор. Влиза в бърлогата, стъпките му заглъхват върху мокета марка „Атрон“ и поглежда през ромбоидните прозорци към отразяващия светлината нощен силует на плачещата череша, оправя възглавницата и изправя облегалките на фотьойла, в който бе заспал не толкова отдавна, но като че ли на противоположния, далечен бряг на пропаст. Онзи, който бе заспал, бе някой друг, някой жалък. Отново на входната врата усеща нощния бриз в лицето си, чува приглушения шум от движението по Пен булевард, наглася резето и леко дръпва вратата. Дженис си има ключ. Сеща се за нея, там, в голямата къща на Спрингърови, която винаги му бе напомняла на огромна изоставена будка за сладолед. Прости ми.