Джон Апдайк - Заека се укроти

Той все още схваща бавно.

— Ти би я продала — искам да кажа, лично ти?

— Естествено, какъв си бавно загряващ, нали съм брокер на недвижими имоти. Ще бъде моето посвещение, както го наричат. Защо да вземат за представител Пиърсън и Шрак например, или Сънфлауър Риълти, щом мога изведнъж да докарам такъв резултат?

— Чакай малко. Ще живеем във Флорида повечето време…

— Част от времето, скъпи. Не знам колко дълго ще мога да отсъствам в началото, трябва да си създам име. Флорида не ти ли се струва, честно, леко скучна? Толкова е равна, а и всички, които познаваме, са толкова възрастни.

— А през останалото време ще живеем в къщата на Мама? А къде ще идат Нелсън и Пру?

— Ще си бъдат там, естествено. Хари, днес като че ли бавно схващаш. Да не би да взимаш прекалено много хапчета? Ще бъде точно както когато ние с Нелсън живеехме с мама и татко. Не беше толкова зле, нали? Всъщност беше приятно. Нелсън и Пру ще си имат бавачки в къщата и няма да се налага да върша цялото домакинство сама.

— Какво домакинство?

— Ти не забелязваш, мъжете никога не забелязват, но поддържането на две отделни домакинства е ужасно неблагодарна работа. Сам знаеш колко се притесняваш да не оберат едната къща, докато сме в другата. По този начин ще си имаме една стая при мама, тоест при Нелсън — сигурна съм, че ще ни дадат старата ни стая — и няма да има за какво да се притесняваме!

Онези притискащи обръчи, с ръбове, настръхнали от болка, отново са се появили върху гърдите на Хари. Думите му излизат със затруднение:

— А Нелсън и Пру как възприемат идеята да се пренесем у тях?

— Още не съм питала. Мислех евентуално да го направя тази вечер, след като го обсъдя с теб. Не виждам как биха отказали; къщата е моя по закон. Значи, какво мислиш? — очите й, които е свикнал да са мрачни и напрегнати, често замъглени от шери или кампари, сега блестят при мисълта за първата й продажба.

Той не може да прецени. Имаше време, когато беше по-млад, когато мисълта за каквато и да е промяна, дори за беда, радваше сърцето му заради вероятността от разтърсване, от освежаване на живота му. Но в момента чувства в себе си главно развълнувана, притискаща физическа съпротива към идеята да бъде изкоренен.

— Ужасно е, категорично — казва й. — Не искам да се връщам да живея като нечий наемател. Правихме го в продължение на десет години и най-накрая се измъкнахме. Хората вече не живеят всички накуп, по няколко поколения.

— Напротив, скъпи — това е една от тенденциите в живота, откакто къщите станаха толкова скъпи и светът е толкова претъпкан.

— Ами ако решат да имат още деца?

— Няма.

— Откъде знаеш?

— Просто знам. С Пру сме го обсъждали.

— Чудя се дали Пру не се чувства притеснена понякога от свекърва си?

— Няма причина да е така. И двете искаме едно и също — Нелсън да е щастлив и здрав.

Заека вдига рамене. Нека се пече на собствения си огън, самонадеяна малка глупачка. Тръгнала на училище и си мисли, че е изучила работите на всички.

— Иди у тях след вечеря и виж как ще възприемат налудничавия ти план. Аз съм твърдо против, ако мнението ми има някакво значение. Продай представителството и кажи на хлапето да си намери почтена работа, това е моят съвет.

Дженис престава да наблюдава как микровълновата отброява обратно цифрите и се приближава до него, неочаквано отново докосва лицето му с онзи призрачен търсещ жест, облягайки тяло в неговото, за да му напомни сексуално колко малко е то, как това малко тяло пасва на неговото голямо, пасваше в началото, когато се запознаха, а и сега все още. Той подушва причесаната й, леко прошарена коса и вижда бялото на очите й, нашарено с кърваво.

— Разбира се, че мнението ти има значение, има по-голямо значение, отколкото на всеки друг, скъпи. — Кога ли бе започнала да го нарича „скъпи“? Когато се преместиха във Флорида и започнаха да се събират с онези южняци и евреи. Еврейските двойки там, на юг, излъчваха някакво спокойствие, паснали си като чифт стари обувки, мъжете приемаха живота си като единствения, който ще получат, и изглеждаха доволни от него. Сигурно тази религия е страхотна, мисли си Заека, щом преживееш обрязването.

С Дженис оставят въпроса с къщата да виси като болна тема между тях, докато се хранят. Той й помага да раздигнат масата и да прибавят чиниите при другите, които вече са подредени в миялната и чакат да бъдат измити. Както са само двамата, а Дженис толкова често е извън къщи, са необходими няколко дни, за да се съберат достатъчно чинии върху стойките. Тя се обажда на Нелсън, за да провери дали ще са си вкъщи, и си слага отново бялата жилетка, сяда в камрито и заминава за Маунт Джъдж. Жената — чудо. Заека хваща края на „Дженингс“, поредица трепкащи стари черно-бели клипове за Втората световна война, започнала с нахлуването в Полша точно преди петдесет години, на утрешния ден, танкове срещу кавалерия, крещящият Хитлер, притесненият Чембърлейн; след това излиза сред здрача и комарите, за да нареди по-спретнато вече повехналите клони в ъгъла зад циментовото езерце с избеляващото синьо дъно и разширяваща се пукнатина. Връща се в къщата навреме за последните десет минути от „Колелото на късмета“. Тази Вана! Как само ходи! Как само пляска с ръце, когато колелото се завърта! Как само обръща тези големи букви! Кара те да се чувстваш горд, че си двукрак бозайник.