Джон Апдайк - Заека се укроти

Той признава:

— Поуморих се и започнах да преценявам грешно. Затова и спрях.

— Добре си направил — казва тя. — Щяха да останат само пънове. Ще трябва да го кръстим „грозния“ храст. 33 33 Простонародното име на колквицията е „красив“ храст. — Б.пр.

— Я слушай, ти никога не ми помагаш тук. Никога.

— Ти се грижиш за двора, а аз за къщата — нали така сме се разбрали?

— Вече не знам кога се грижим за каквото и да било, никога не си вкъщи. В отговор на въпроса ти, смятах да наредя отрязаното зад езерцето, за да изсъхне, и след това да го изгоря напролет, като се върнем от Флорида.

— Охо, планираш чак за 1990 година, впечатлена съм. На мен ми се струва съвсем нереална. Дворът обаче няма ли да изглежда грозен цяла зима?

— Няма да изглежда грозен, ще си изглежда съвсем естествен, а и без това няма да сме тук да го гледаме.

Езикът й докосва горната устна, която се е поразтворила в размисъл. Но не казва нищо, само:

— Предполагам, че няма, ако действаме както обичайно.

— Ако?

Тя сякаш не го чува, втренчена в купчината окастрени клони с височината на ограда. Той казва:

— Щом като толкова се грижиш за къщата, какво ще вечеряме?

— По дяволите — казва тя. — Смятах да се отбия при фермерския щанд в края на моста и да купя малко царевица, но така се бях замислила, че го подминах. Мислех да хапнем царевицата с каквото е останало от рулото с кайма от вторник и онези хлебчета в кутията, преди да мухлясат. В „Стандарт“ имаше чудесни идеи как да освежиш стар хляб в микровълновата, забравих как точно, нещо с вода беше. Сигурно има замразени зеленчуци в камерата и ще ги хапнем вместо царевицата.

— Или пък може да си поръсим сол и захар върху ледени кубчета — казва той. — Знам със сигурност, че поне лед има в хладилника.

— Хари, наистина смятах да ида на пазар, но за магазина на ИГА 34 34 Independent Grocers Alliance (IGA) — голяма световна верига супермаркети. — Б.пр. трябва да се отклоня от пътя, а цените в Търки Хил са абсурдни, а в супера на Пен булевард зад касите има едни невъзпитани хлапета, дето подозирам, че вкарват допълнителни цифри в касовата машина.

— Отракан купувач си, няма що — казва й Хари.

Небето с цвят на скумрия е образувало плътен сив пласт на югозапад; тръгват заедно към къщата, бягайки от сянката на задаващия се мрак.

Дженис казва:

— Значи.

Това „значи“ е нещо, което напоследък е възприела от съучениците си или от учителите като въвеждаща фраза за постигане на някакво споразумение.

— Още не си ме питал как съм се справила на последния тест. Днес ни ги върнаха.

— Как си се справила?

— Всъщност прекрасно. Мистър Листър ми е писал пет минус, но каза, че можело да бъде и пет плюс, ако успея да подредя мислите си по-ясно и си оправя правописа. Знам, че понякога се пише „ь“ пред „о“, а понякога „й“, ама кога?

Направо я обожава, когато му говори така, сякаш знае всички отговори. Той обляга ножицата с дългите дръжки на стената в гаража, зад вдлъбната метална кофа за боклук и закача градинарския трион на пирона му. Обвита в сянка в лятната си рокля, тя се качва пред него по задните стълби и светва лампата в кухнята. Тършува из хладилника с онова нейно объркано, смръщено изражение, прехапала крайчето на езика си, за някакви годни за ядене остатъци. Той се приближава и докосва талията й през роклята с цвят на пшеница, леко обгръща дупето й с шепи, когато се навежда, за да надникне. Деликатно се оплаква:

— Снощи се прибра много късно.

— Беше заспал, бедният. Не исках да рискувам да те събудя и спах в стаята за гости.

— Вярно, уморявам се съвсем внезапно. Все се опитвам да дочета онази книга за Американската революция, но всеки път заспивам като пън.

— Не трябваше да ти я подарявам за Коледа. Мислех, че ще ти бъде интересна.

— Интересна ми беше. Интересна ми е. Вчера беше тежък ден. Първо с Рони свършихме наравно при последната дупка, след като почти го бях размазал това копеле, а след това отказа поканата ми да играем друг път. А след това Нелсън се обади, целият наелектризиран по някаква налудничава схема за водни скутери ямаха.

— Убедена съм, че Рони си има причини — казва Дженис. — Изненадана съм, че въобще е играл с теб. Какво ще кажеш за брюкселско зеле?

— Нямам нищо против.

— На мен все ми имат вкус на развалено; но само това имаме. Обещавам, че утре ще ида до ИГА и ще напазарувам за дългия уикенд.

— Ще каним ли Нелсън и племето му тук?

— Мислех си, че можем да се съберем всички в клуба. Това лято почти не сме го ползвали.