Джон Апдайк - Заека се укроти

Рехавата поляна зад малката им варовикова къща на Франклин Драйв номер 14 1/2 е изгорена от сухата целувка на есента: кафяви кръпки и първите няколко паднали листа, изхвърлени от плачещата череша, от черния орех на съседите, от сладката череша, наклонена до къщата, така че се вижда как катеричките пробягват по клоните й, и върбата до празното циментово езерце за рибки с боядисаното в синьо дъно и ръб от истински миди. Дърветата уж още са зелени и продължават да растат, но кафявите им листа се трупат в тревата. Дори канадската ела откъм съседната къща от тънки жълти тухли и рододендроните край дъсчената ограда, която дели двора на Енгстръмови и този на голямата псевдоготическа тухлена къща, и дрипавите австрийски борове, чиито изронени иглички задръстват циментовото езерце, въпреки че са вечнозелени, са докоснати от края на лятото, прашни и сладникаво изсушени, като онази миризма, която се носеше от старата кедрова ракла за чеиз, в която мама държеше резервните одеяла и официалната покривка от бродиран лен за Деня на благодарността и Коледа, и двете странни стари покривки за легло, съшити от парцалчета, които бе наследила от Ренингърови. Имаше семейно предание, че такива покривки са приказно скъпи, но когато при една семейна криза, когато Хари бе дванайсет-тринайсетгодишен се опитаха да ги продадат, най-доброто предложение, което получиха, беше по шейсет долара на парче. След много разговори на кухненската маса приеха предложението, а днес такива автентични стари покривки могат да докарат хиляди долари, ако са в добро състояние. Когато се замисли за някогашните дни и за сумите, които им се струваха значителни, има чувството, че някак са ги мамели. Живееха със слугински заплати, ядяха хляб от по единайсет цента. Тогава на Джексън Роуд бяха като във финансова тъмница и фактът, че всички останали също бяха в тъмницата, само прави нещата още по-тъжни. Напоследък само мисълта за тези отминали дни го потиска; изправя го лице в лице с постоянното обезценяване на живота. Когато лежи буден нощно време, уплашен, че никога няма да заспи, или пък че ще заспи завинаги, усеща някаква задушаваща безполезност във всичко, някакво гниене, при което безценното, ярко настояще се превръща с всяко цъкане на часовника в оловната шлака на миналото.

През това влажно лято и форзицията, и колквицията са избуяли и в този облачен, хладен четвъртък преди Деня на труда Хари се опитва да ги подреже в подходяща форма за зимата. При форзицията трябва да отрежеш най-старото стъбло при основата, от което храстът неочаквано добива по-млад и по-строен и като че ли момичешки вид, а след това да изрежеш най-нахално проточилите се към небето млади клонки и огънатите към земята клони, тръгнали да пускат нови корени сред лилиите. Не трябва да проявява слабост; колкото повече се отреже сега, толкова повече доволни жълти цветове ще отрупат късите клони през пролетта. Колквицията представлява по-сериозно предизвикателство, още по-плътна плетеница. Всякакви опити да се проследят най-високите стъбла до корените им губят смисъл сред мрежата от преплетени клонки, а долният гъсталак от тънки стволове е толкова плътен, че отбива всякакви атаки с ножици или градинарски трион; няма място дори за острието на нож. В този сезон на занемареност храстът е станал толкова висок, че би трябвало да иде до гаража за алуминиевата стълба. Но Заека няма желание да се изправи пред напластената бъркотия от изхвърлени автомобилни гуми и вкоравени маркучи, и счупени саксии, и ръждясали инструменти, наследени от предишните собственици, които бяха пропуснали да разчистят гаража по същата причина, по която бяха оставили купчина списания „Плейбой“ в един дрешник на горния етаж. За тези десет години той и Дженис са добавили свои вещи към тези в гаража, така че постепенно в него вече нямаше място дори за една кола, камо ли за две; превърнал се е в пещера за отложени решения и сантиментално пазени боклуци, натъпкани толкова плътно, че ако се опита да измъкне стълбата, няколко стари кутии боя и градинската пръскачка, лишена от шайбата си, ще се срутят върху него, затова се протяга и пресяга в клоните на колквицията, докато не го заболяват гърдите, сякаш за вътрешната страна на кожата му е пришита някаква неразтеглива кръпка. Снощи бе оставил хапчетата нитроглицерин в изцапания с пот джоб на карираните голф панталони. Беше си легнал рано, сам, а преди това изпи една бира и хапна царевичен чипс, след като мачът с Рони бе завършил толкова незадоволително.