Джон Апдайк - Заека се укроти

— Значи, без лоши чувства — казва Рони.

— Хубава игра — изсумтява Хари и решава, че не желае да си стиснат ръцете. Срамът от провала му не се разсейва. Кой казва, че вселената не е пропита с позор?

Докато слагат топките и стойките, и потните ръкавици в джобовете на саковете си, Рони, след като вече е негов ред да бъде сърдечен, казва:

— Гледа ли снощи по „Питър Дженингс“ най-новото? Показаха снимките на пръстените и на отдалечаващата се Луна, а после комбиниран образ, който бяха създали от различни снимки на Нептун, проектирани върху кълбо, така че се виждаше цялата планета, като играчка? Невероятно е — признава Рони — какво могат да направят с компютърни графики.

На Хари леко му се гади от представата, как Вояджър прави последните снимки на Нептун и след това плавно се отдалечава в празнината, завинаги. Как да повярваш колко празнина има?

Голф саковете хвърлят длъгнести сенки от стойката пред спортния магазин. Дните стават по-къси. Хари е жаден и с нетърпение очаква да изпие една бира на верандата на клуба, на една от външните масички под голям зелено-бял чадър, до басейна с мятащите се в него хлапета и напъпващи хубавици, докато червеното слънце потъва зад високия хоризонт на Маунт Пемакуид. Преди да се отправят към бирите си, погледите на двамата се пресичат, по грешка. В злополучен порив Заека пита:

— Липсва ли ти?

Рони го поглежда косо с присвити очи. Клепачите му изглеждат възпалени под белите мигли.

— А на теб?

Нападнат от засада, Заека едва съумява да се престори, че е така. Бе се възползвал, бе черпил от нея, и накрая тя се бе изчерпила.

— Естествено — казва.

Рони прочиства жилестото си гърло и проверява дали ципът на сака му е затворен, след това го вдига на рамо, за да го отнесе до колата си.

— Да бе — казва. — Опитай се да си искрен. Пука ти на оная работа. Не. Простете. Всъщност само на онази работа ти пукаше.

Хари не може да избере между две невъзможни алтернативи — да му каже колко му е било приятно да си ляга с Телма (а усмихната снимка на Рони да ги наблюдава) или да твърди, че не е било така. Затова казва:

— Телма беше прекрасна жена.

— За мен — казва му Рони, като променя отблъскващото си изражение и надява тъжната си физиономия на вдовец — все едно че светът се е продънил. Без Тел само извършвам движенията. — Гласът му става отвратително креслив. Когато Хари го поканва на верандата да пият по бира, той казва: — Не, по-добре да се прибирам. Рон Джуниър и най-новата му изгора са ме поканили на вечеря.

Хари се опитва да определи дата за следващата игра, но Рони казва:

— Благодаря ти, зайче, но ти си този, който членува тук. Ти си човекът с богатата съпруга. Знаеш правилата на Летящия орел — не може непрекъснато да каниш един и същ гост. И без това идва Денят на труда. По-добре да започна да си движа нещата, или Шуйкил ще реши, че аз съм умрял.

Прибира се с тъмносивата селика вкъщи в Пен Парк. Камрито на Дженис не е в алеята, и той решава, че вероятно тя се обажда по телефона, който звъни отвътре. Вече почти никога я няма вкъщи — или е на курсове, или е в Маунт Джъдж да гледа децата, или в Брюър с адвоката й и онези счетоводители, дето Чарли й каза да наеме. Той пъха ключа в ключалката — вбесява се, че ключът дращи и не пасва веднага, напомня му за нещо от много отдавна, нещо неприятно, което дълбае стомаха му, но какво? — бута вратата с рамо и се пресяга към телефона в коридора точно когато той издава, както предполагаше, предсмъртния си звън.

— Ало. — Едва успява да изговори думата.

— Татко? Какво има?

— Нищо. Защо?

— Звучиш задъхано.

— Току-що влязох. Мислех, че е майка ти.

— Мама беше тук. Аз все още съм в агенцията, тя предложи да ти се обадя. Имам страхотна идея.

— Вече я чух. Искаш да отвориш център за лечение на наркомани.

— Може би някой ден. Но засега мисля, че трябва да разработим представителството, такова, каквото е в момента, изглежда страхотно, между другото, откакто ги няма всичките онези малки тойоти със странните им цветове. Хората все още идват да купуват втора употреба, смятат, че има разпродажба, а две фирми се интересуват от местоположението — „Хюндай“ например има голям нов център горе след Хейсфил, но мястото е зад детелина на магистралата и никой не може да разбере как да се добере до него, а и има твърде много строежи. Те ще са във възторг да си наемат място точно на шосе 111, — но аз ти се обаждам заради една идея, която ми хрумна снощи, споделих я накратко с мама и тя каза да говоря с теб.