Джон Апдайк - Заека се укроти

Първата им игра, само двамата, им е достатъчно приятна, така че си определят втора, а след това и трета. Рони си има старите клиенти, но вече не се бори да създава нов бизнес сред младите съпрузи и може да си вземе свободен следобед и в последния момент. Играта им е хаотична и обикновено се свежда до последните една-две дупки. Дали красивият силен, свободен замах на Хари ще запрати топката в ивицата между дупките или пък в гората? Дали Рони в последния момент ще погледне нагоре и ще търкулне лесен къс удар отвъд игрището до пясъчната яма, или ще си държи главата наведена, ръцете напред, и ще доближи топката до дупката, спасявайки удара? Двамата не говорят много, да не би лошото чувство помежду им да избие на повърхността; гледката как другият оплесква нещата е така забавно добре дошла, че намеква за привързаност. Никога не споменават Телма.

При седемнайсетата дупка, достижима с четири удара с поточе на около сто и петдесет метра, Рони прави къс замах с железния стик номер четири.

— Така играят само страхливците — казва му Хари и хваща дървения стик за максимални разстояния. Съсредоточавайки се да държи десния си лакът, който винаги бяга настрани, плътно до тялото си, той удря топката, и тя минава поточето с двайсетина метра. Рони, за да компенсира, се престарава при следващия си удар: принуден да играе с дървен стик за разстояние от стотина метра, той извива топката силно надясно в боровата горичка откъм Маунт Пемакуид. Освободен по този начин от напрежението, Заека си мисли: Лекичко сега с шестицата си, и прави прекрасен удар. Топката пада точно в сърцето на игрището, сякаш право във водосточна тръба. Сега е с един ход напред, така че не може да загуби, а за да спечели, му трябва и равен резултат. Докато се возят в количката до осемнайсетата дупка, той сърдечно казва на Рони:

— Какво ще кажеш за онзи Вояджър-2? Според мен това е по-голямо постижение, отколкото да изпратят човек на Луната. Във вчерашния „Стандарт“ четох, че някакъв учен казал, че било като да уцелиш дупка с удар от Ню Йорк до Лос Анджелис.

Рони изгрухтява, потънал в самоомразата на губещия.

— Облаци на Нептун — казва Заека — и вулкани на Тритон. Какво мислиш означава това?

Партньорите му евреи във Флорида биха разгледали фактите под съвсем различен ъгъл, но тук, в Дъч Кънтри, Рони го поглежда тъпо и подозрително.

— Защо да означава нещо? Ваше височество.

Заека се дразни. Опитваш се да си мил с този тип, а той те гледа с презрение. Грозен никаквец, и винаги си е бил такъв. Предлагаш му да се замисли за Слънчевата система, а той високомерно отказва. Смачква я в простоватия си мозък. Хари усеща някакъв финес в немощните, но постоянни радиосигнали на тази машина през милиони километри, някакъв особен вид грация, която е в съзвучие с невероятната красота на този кристален ден в края на лятото. Изпитва потребност да възхвалява. Рони би трябвало да познава подобна потребност, иначе с Телма нямаше да посещават онази подобна на склад безименна църква.

— Онези три пръстена, дето никой по-рано не ги е виждал — упорства Хари, — точно като нарисувани с молив — тонът му отразява благоговението на Бърни Дречсел пред тънките крака на фламингото.

Но Рони се е отдалечил към чешмичката за топките и се преструва, че не чува. Коляното го наболява от стара футболна травма и той тръгва, накуцвайки, към края на игрището. Прави поредица злобни разгряващи махове, нетърпелив да се изправи пред дупката и да изкупи предишната си слаба изява. Разочарован, разсеян от мисли за смелия Вояджър, Заека оставя десния си лакът да щръкне нагоре в най-високата точка на задния замах, безсилно завърта топката и я запраща настрани, по крива, която е толкова необичайна, че сякаш е рисувана от компютър, в яма с трева вдясно от правата към дупката. Осемнайсетата дупка, която флиртува с поточето, се играе за пет, но би трябвало да е лесна; когато бе във върхова голф — форма, неведнъж я бе уцелвал. Но все пак трябва да извади топката от купчинката пясък странично с металния стик за къси удари, а след това удря с тройката — това не е най-добрият му стик, но трябва да постигне разстояние — чувства се дебел и престараващ се точно като Рони при последната дупка, и я запраща в потока, където след много усилия открива жълтата си топка под снопове пореч. Това падане изгаря още един удар, и толкова му се иска да закове с деветката точно в центъра, че изкривява наляво и топката пада вляво от терена. Рони продължава да ръчка с грозни ниски удари с ковашкия си замах, но не е сгафил; така че единствената надежда за Заека е късият удар. Топката лежи сред тревата и като най-ужасния малоумен страхлив играч забравя да я удари отгоре и тя се премества едва на половин метър, а Рони има сигурни два удара при шеста и следователно победата му е отвратително сигурна победа. Ако има нещо, което Хари ненавижда, то е да губи с един удар над определените за дупката. Взима топката си и с мощна конвулсия я запокитва в боровата горичка. Нещо в гърдите му не е във възторг от рязкото движение, но изпитва някаква особена радост, когато вижда как измъчващата го сфера изчезва с далечно изсвистяване и тъп удар. Играта завършва наравно.