Джон Апдайк - Заека се укроти

— Рой е много разстроен, опитва се да се приспособи към завръщането на Нелсън.

— Знам как се чувства — казва Хари. — Всички бяхме свиквали да го няма.

Нелсън поглежда към Дженис в протест и молба и тя казва:

— Нелсън, разкажи ни за работата си като съветник — с фалшивия тон на човек, който вече е чувал за това.

Нелсън говори с някаква странна спокойна неподвижност. Хари е свикнал, още откакто хлапето бе малко, да е изпълнено с неуловими нервни потръпвания, в които все пак имаше нещо дружелюбно и изпълнено с надежда.

— Най-вече — казва той — трябва да изслушваш и да им позволиш сами да си изяснят проблемите, обръщайки ги в думи. Не е нужно да говориш кой знае колко, просто да покажеш, че си готов да чакаш и да слушаш. И най-закоравелите улични хлапета в крайна сметка започват да споделят. От време на време трябва да им напомняш, че и ти самият си минал оттам, така че бойните им подвизи не те впечатляват. Много от тях са били дилъри и когато започнат да се хвалят колко пари са изкарали, трябва само да ги попиташ: „А къде са парите сега?“. Няма ги — отговаря Нелсън на слушащата го маса, на собствените си зяпнали депа. — Прахосали са ги.

— Като говорим за прахосване… — започва Хари.

Нелсън подминава прекъсването и продължава с равен глас своята проповед:

— Опитваш се да ги накараш сами да осъзнаят, че са зависими, че никого не са надхитрили. Осъзнаването трябва да дойде от тях самите, отвътре, не биха го приели, ако им го наложиш ти. Твоята работа е да слушаш; именно твоето мълчание най-вече, ги насочва отвъд собствените им вътрешни капани. Започнеш ли да говориш, ще започнат да се съпротивляват. Нужно е търпение и вяра. Вяра, че процесът ще подейства. И наистина действа. Неизменно. Невероятно е усещането, когато наблюдаваш как се получава, отново и отново. Хората искат да им се помогне. Знаят, че нещата не са наред.

Хари все още иска да се намеси, но Дженис се застъпва и му казва високо, заради публиката на масата:

— Една от идеите на Нелсън за агенцията е да я превърне в лечебен център. Брюър не разполага със съоръженията, които са му нужни да се справи с проблема. С проблема с дрогата.

— Това със сигурност е най-тъпата идея, която съм чувал — казва Хари незабавно. — Къде са парите в нея? Ще се занимаваш с хора, които нямат никакви пари, прахосали са всичко за наркотици.

От раздразнение Нелсън звучи донякъде както по-рано. Проскимтява:

— Има пари от субсидии, татко. Федерални пари. Държавни. Дори бездейният Буш признава, че трябва да се направи нещо.

— Горе в агенцията имаш двайсет служители, които си прецакал, а повечето от тях имат семейства. Какво ще стане с механиците от сервиза? Ами с търговските ти представители, с бедната малка Елвира?

— Ще си намерят друга работа. Не е краят на света. Хората не стоят на една и съща работа, както правеше вашето уплашено поколение.

— Да бе, уплашено — както го е ударило на живот вашето поколение, май имаме причини да се страхуваме. Как въобще ще превърнеш онази циментова барака в болница?

— Няма да е болница…

— Вече си вътре със сто и петдесет хиляди към Тойота Инк., и имаш две седмици да ги платиш. Да не говорим за седемдесетте и пет бона, които дължиш на Брюър Тръст.

— Онези покупки на името на Слим, колите така и не са напускали агенцията, така че всъщност няма…

— Да не споменаваме колите втора употреба, дето си ги продавал за пари в брой за собствения ти джоб.

— Хари — казва Дженис и прави жест към публиката от слушащи ги деца. — Тук не е мястото.

— Няма подходящо място, където да мога да се оправя с всичко, което това проклето хлапе направи! Над двеста хиляди шибани шекела 30 30 Шекели — стари еврейски монети. — Б.пр. — откъде ще ги вземем? — Искри от болка пробягват под мускулите на гърдите му, усеща някакво замайване, от което лицата край масата се носят като в отвратителна супа. Напоследък неприятните усещания се засилват; минаха над три месеца, откакто онази ангиопластика отвори лявата му десцендираща артерия. Д-р Брайт бе предупредил, че повторната стеноза често настъпва след три месеца.

Дженис тъкмо казва:

— Но той е научил толкова много, Хари. Толкова по-мъдър е. Все едно сме го изпратили да учи в университет с тези пари.

— Учене, всичкото това учене! Какво изведнъж му стана толкова велико на ученето? Училището е просто поредният пладнешки обир. Единственото, на което те научава, е как да обираш глупаците, които още не са се изучили!