— Говоря в професионален смисъл. Това е фраза, която мистър Листър използва. Означава хората да знаят, че винаги си тук, а не във Флорида като някой, който не си приема работата сериозно.
— Значи — казва той — Флорида беше идеална, за да ме скъташ, когато бях управител на „Спрингър Моторс“, за да не преча на Нелсън, но сега, когато се мислиш за работещо момиче, можем направо да забравим за нея. За Флорида.
— Е — признава си Дженис, — мислех си, че евентуално можем да изплатим дълговете на фирмата, като продадем апартамента.
— Да го продадем? Само през трупа ми — казва той не толкова, защото действително го мисли, колкото, защото му харесва звука на собствения му глас, възмутен като на някой от вечно гневните бащи от телевизионните сериали, или като среброкосия Стив Мартин във филма „Бащинство“, който гледаха предната вечер, защото приятелчетата на Дженис от недвижимите имоти бяха казали, че е много забавен. — Кръвта ми е станала прекалено рядка, че да преживея северна зима.
В отговор Дженис добива вид сякаш ще заплаче, тъмнокафявите й очи стават топли и някак стъклени, както на малкия Рой, преди да нададе някой от своите ревове.
— Хари, не ме обърквай — моли го тя. — Дори не мога да се явя на изпита за лиценза преди октомври. Не мога да повярвам, че веднага ще ме отведеш долу във Флорида, където лицензът въобще не е валиден, само за да можеш да играеш голф с хора, които са по-стари и по-болни от теб. Които и без това те бият и ти взимат по двайсет долара всеки път.
— Е, а какво се очаква да правя аз тук, докато ти търчиш наоколо да се фукаш? Агенцията е свършена, капут, или каквато там е японската дума, finito, а дори и да не е, ако хлапето поне наполовина се е оправило, ще искаш той да се върне там, а той не може да ме търпи наоколо, пречим си, лазим си по нервите.
— Може би сега няма да е така. Може би Нелсън просто ще трябва да се примири с теб, и ти с него.
Хари смирено казва:
— Аз бих опитал. — Баща и син, изправени заедно срещу света, възстановяват агенцията от нулата: тази представа за момент успява да го развълнува. Да говори празни приказки с Бени и Елвира, докато Нелсън притичва насам-натам в езерото от автомобилни покриви, и продава стари коли като топъл хляб. „Спрингър Моторс“ отново стават това, което бяха, преди Фред да получи франчайза от тойота. Какво като дължат няколкостотин хилядарки — правителството дължи милиони, и на никой не му пука.
Тя прочита надеждата по лицето му и докосва бузата му за трети път. Напоследък нощно време на Хари му се налага да става поне по веднъж, а понякога, ако е изпил повече от една бира пред телевизора, и по два пъти и се е научил да се ориентира пипнешком из стаята в непрогледната тъмнина. Първо докосва стъкления плот на нощната масичка, а след това с протегната ръка, след няколко слепи стъпки — гладкия лакиран ръб на високото бюро, а оттам, кръглата дръжка на вратата на банята. Всяко докосване, хрумва му всяка нощ, оставя миниатюрна следа от пот и мазнина от кожата на пръстите му; постепенно те ще потъмнят ръба на лакираното бюро, както ръбовете на джобовете на панталоните му за голф. Постоянно бърка вътре за гумени поставки и маркери за топките, игра след игра, години наред. Тези напластени следи от сляпото му опипване, мисли си той понякога, когато достигне безопасността на банята и се добере до копчето за луминесцентната лампа, ще си останат като сянка върху лака, микроскопично облаче от телесните му мазнини, когато вече го няма.
— Не ме притискай, скъпи — казва Дженис с онзи тон на директна молба, който чуваше рядко и който кара старото му сърце да се забърза от пробудено съпружеско чувство. — Тази ужасна история с Нелсън наистина беше стресираща, въпреки че невинаги го показвам. Аз съм му майка, чувствам се унижена, не зная какво точно ще се случи. Всичко непрекъснато се променя.
Усеща гърдите си препълнени; ребрата му отляво приклещват някакво пробождане. Представата му, че работи редом с Нелсън, се е срутила като въздушна кула. Опитва се да накара Дженис, която е стряскащо, необичайно сериозна и откровена, да се усмихне с една изтъркана шега.
— Твърде съм стар за промени — казва й.
По план Нелсън се връща от клиниката в същия ден, в който вторият американски конгресмен за последните две седмици, този път бял републиканец, загива в самолетна катастрофа. Един в Етиопия, един в Луизиана; единият бивш член на Черните пантери, а този бивш шериф. Човек не би повярвал, че да си политик, е толкова опасна професия; но си длъжен да летиш. Пру тръгва с колата да докара съпруга си от Северна Филаделфия, докато Дженис гледа децата. Скоро след като пристигат, Дженис се връща вкъщи в Пен Парк.
Читать дальше