Джон Апдайк - Заека се укроти

— Спрингър — поправя го Хари автоматично. — Слушайте — умолява го той. — Никой не се чувства по-зле от пропадането на сина ми, отколкото аз.

Този път господин Шимада го прекъсва; собствената му реч с разните прекрасни японски сенки, които градеше в главата си, го е насъскала.

— Не е само синът — казва той. — Кой е баща и майка на такъв син? Къде са те? Във Флорида, наслаждават се на слънцето и тениса, а малкото момче играе игрички с колите. Нелсън Ен-гъ-стръм е прекалено недорасъл да управлява агенция на „Тойота“. Той се изложи пред „Тойота“. — При това изявление плоските му устни се дръпват силно надолу, придавайки му сърдита гримаса с опулени очи.

Загубил надежда, Хари се опитва да спори:

— Нали искате персонала в продажбите да е млад, да привлича млади клиенти. Нелсън ще стане на трийсет и три след два месеца. — Решава, че няма смисъл да се опитва да обясни на господин Шимада, че на тази същата възраст Исус е бил достатъчно възрастен да бъде разпнат и да спаси човечеството. Отправя последна молба: — Ще загубите всичко спечелено. В продължение на трийсет години хората от Брюър знаят къде да дойдат, за да си купят тойота. Точно тук, на шосе едно едно едно.

— Вече не — заявява господин Шимада. — Твърде много кучешки лайна, господин Енг-стръм. — Това е третият му опит, и почти го докарва. Трябва да им се признае. — Тойота не обичат да се играят лоши игри с нейния продукт. — Той вдига тънкото си куфарче и се изправя. — Пазете фактурата. Много други документи ще пристигнат. Много приятно посещение, нищо че тъжно, и приятно да поговорим на теми от общ характер. Може би ще бъдете така добър да обсъдите с шофьора на лимузината как най-лесно да открие шосе четири две две. Господин Краус има агенция там.

— Ще се виждате с Руди? Той работеше тук навремето. Аз съм го научил на всичко, което знае.

Господин Шимада се е вдървил във фино раирания си пушено син костюм.

— Добър учител невинаги добър родител.

— Ако Руди ще е единствената тойота в града, би трябвало да се отърве от маздата. Онзи двигател на Ванкел така и не излезе сполучлив. Прекалено прилича на клетка за катерици.

Сега, когато брадвата най-после падна, Хари се чувства замаян. Най-лошото е очакването; отпускането си има своята приятна страна.

— Късмет с лексуса, между другото. Хората не свързват лукса с тойота, но може нещата да се променят.

— Нещата се променят — казва господин Шимада. — Това е тъжната тайна на света. — Навън, в изложбената зала, той пита:

— Прекрасната дама? — Елвира с нейната потракваща, забързана походка прекосява пода на залата, а обеците й танцуват край ръбовете на челюстта й. Гостът им я пита: — Може ли една визитна картичка, в случай на бъдещ интерес?

Тя ровичка в джоба на костюма си, и господин Шимада я поема, изучава я със сериозно изражение, покланя се с ръце, долепени до тялото, и след това, за да завърши с комична американска нотка, имитира бекхенд.

— Схванали сте го — казва му тя. — Отвеждате я назад ниско.

Той се покланя отново и обръщайки се към Хари, се усмихва толкова широко, че рамките на очилата му се повдигат от бръчките по лицето.

— Късмет с много проблеми. Може би, преди да стане късно, трябва да си купите лексус на дилърски цени. — Това явно е малка японска шегичка.

Хари стисва ръката с маникюр в своята мръсна лапа.

— Май не мога да си позволя даже и корола в момента — казва той и от инстинктивно доброжелателство също леко се покланя. Придружава госта си навън до лимузината, чийто чернокож шофьор се е облегнал на решетката и яде парче пица. Някакъв облак се отдръпва от слънцето; безцветната, безмилостна лятна яркост кара Хари да примижи; сега, когато приключиха с шегите, той внезапно се чувства крехък и болен от загубата. Не може да си представи автомагазина без високия син знак на ТОЙОТА, без проблясващото неподвижно езеро от здрави коли в леко горчиви ориенталски цветове. Бедната Дженис, ще бъде съсипана. Ще има чувството, че е предала баща си.

Тя обаче не реагира толкова зле; тия дни се интересува повече от курсовете си по недвижими имоти. Дженис е завършила първите два десетседмични курса и е започнала вторите. Провежда дълги телефонни разговори със съучениците си за следващото изпитване или за пленителната личност на учителя им, мистър Листър, с вълнуващата му нова брада.

— Сигурна съм, че Нелсън има някакъв план — казва тя. — А ако няма, ще се съберем всички и ще измислим нещо.

— Да измислим! Двеста хиляди изчезнали долари! И вече няма да продаваш тойоти.