Джон Апдайк - Заека се укроти

— Реших, че ще е най-добре да си останат сами, четиримата — обяснява на Хари.

— Как ти се видя?

Тя замислено докосва горната си устна с връхчето на езика.

— Видя ми се… сериозен. Много съсредоточен и спокоен. Не такъв изнервен, какъвто беше. Не знам колко му е разказала Пру за оттеглянето на франчайзинга, и за онези сто четиридесет и пет хиляди, които си обещал скоро да изплатим. Не исках да му го сервирам изведнъж.

— Все пак какво му каза?

— Казах му, че изглежда чудесно — всъщност леко е напълнял, — и му казах, че с теб много се гордеем, че е издържал.

— Аха. А пита ли за мен? За здравето ми?

— Не точно, Хари, но той знае, че щяхме да му кажем, ако нещо не е наред с теб. Като че ли най-много се интересуваше от децата. Беше много трогателно — заведе ги и двете в стаята, в която мама държеше всичките растения, дето я наричахме остъклената веранда, и им се извини, че е бил лош баща, и им обясни за наркотиците и как е бил на едно място, където са го научили никога повече да не взима наркотици.

— А на теб извини ли ти се, че ти е бил лош син? А на Пру, задето й беше скапан съпруг?

— Нямам представа какво са говорили с Пру — били са заедно няколко часа в колата, движението около Филаделфия става все по-натоварено, с всичките тия ремонти по магистралата. Всички шосета и мостове започнаха да се рушат едновременно.

— Въобще ли не попита за мен?

— Попита, естествено, че попита, скъпи. Аз и ти трябва да идем на вечеря у тях утре вечер.

— О! За да мога да се възхитя на освободеното от наркотиците чудо. Страхотно.

— Не говори така. Нужна му е цялата ни подкрепа. Завръщането в старата емоционална среда е най-трудната част от възстановяването.

— Емоционална среда, а? Значи това сме ние.

— Така се нарича. Ще трябва да стои далеч от онази тълпа наркомани, дето се събира в Лейд-Бек. Така че най-близките му роднини трябва да положат много усилия, за да запълнят празнината.

— О, за бога, недей да звучиш толкова шибано примерна — казва й. Усеща как кипи от негодувание. Негодува, че Нелсън получава цялото внимание, задето е блудният син. Негодува, задето Дженис научава нови думи и си пробива път навън, в нови пространства, далече от него. Негодува срещу факта, че светът е толкова затънал в дългове, а никого не принуждават да си плаща — нито Мексико, нито Бразилия, нито долнопробните банки Ес енд Ел, нито Нелсън. Заека никога не е съблюдавал особено старомодната етика, но нейното разрушаване го дразни.

Нощта и следващият ден преминават в леглото, а после в агенцията. Казва на Бени и Елвира, че Нелсън се е върнал, и че според майка му е надебелял, но не е обявил никакви планове. Елвира е получила обаждане от Руди Краус с питане дали не иска да отиде на шосе 422 и да продава при него. Някой си господин Шимада се бил изказал много положително за нея. Освен това дочула, че Джейк напуска „Волво-Олдс“ в Ориол, и ще оглави агенция на „Лексус“ някъде към Потстаун. Засега обаче предпочита да изчака тук и да види какво смята да прави Нелсън. Бени е разпитвал в други агенции и не е особено притеснен.

— Каквото има да се случва, ще се случи, нали ме разбираш? Щом имам здраве и семейството си — това са ми приоритетите.

Хари ги бе помолил все още да не казват на никого от сервиза за ненадейното нападение на господин Шимада. Чувства се все по-отчужден; когато ходи по застлания с балатум под на залата, главата му сякаш се носи над него толкова замайващо високо, колкото увенчаната му с цилиндър глава над надупчения, белязан асфалт онзи път по време на шествието. Расте. Прибира се вкъщи, хваща началото на Брокоу 29 29 Водещ и главен редактор на късните новини по ЕНБИСИ. — Б.пр. в десет (може и да има заешка устна, но поне не произнася „относноу“), докато Дженис не го пришпорва да се качи обратно в селиката с нея и да прекоси Брюър до Маунт Джъдж за пореден път в живота си.

Нелсън е подстригал мустаците и е махнал обецата си. Лицето му е почерняло от стоене на детската площадка и наистина изглежда по-пухкав. Горната му устна, отново на показ, е някак издължена и подпухнала и изпъкнала напред, като на Мама Спрингър. Ето на кого се оказва, че прилича; у нея имаше нещо, което му напомняше на плътно натъпкан кренвирш, и което сега забелязва и в Нелсън. Момчето се движи с някаква бабешка вдървеност, сякаш клиниката е изцедила и наркотиците, и нервността от него, но също и вродената му нервна пъргавост. За първи път според баща му прилича на мъж на средна възраст. И оредяващата коса, и петната оголен скалп вече са част от него, а не временно положение, което ще се излекува. Напомня на Хари на свещеник, мек, мазен и охранен представител на някаква безименна секта, като онзи малоумник, дето погреба Телма. Придобитата официалност е променила и дрехите му: облечен е с раирана вратовръзка към бяла риза и кара Хари да се чувства фалшиво млад в памучната си блуза с мека яка, с емблемата на Летящия орел.