Джон Апдайк - Заека се укроти

Нелсън посрещна родителите си на вратата и след като прегърна майка си, опита да направи същото и с баща си, непохватно уви и двете си ръце около много по-високия мъж и го придърпа надолу, за да потъркат бодливи бузи. Хари бе изненадан и не му стана приятно: прегръдката му се стори показна и педерастка, и принудена, както евангелистите те карат да прегръщаш другите, преди припряно да напуснат светлината на прожекторите, за да изчукат секретарките си. Той и Нелсън почти не са се докосвали, откакто годините на момчето започнаха да се изписват с по две цифри. Очевидно идеята на прегръдката е била някакъв вид сдобряване или компенсация, но Хари я почувства като ритуал, който синът му е заучил някъде другаде и който няма нищо общо с това да си Енгстръм.

Пру на свой ред изглежда объркана от това, че внезапно се е оказала със свещеник за съпруг. Когато Хари се навежда, очаквайки мекото топло притискане на устните й, върху неговите, вместо това получава сухата й буза, извърната с уплашена бързина. Това го обижда, но не вярва да е направил нещо нередно. След техния епизод в онази дива и ветровита нощ, мълчанието от нейна страна сочи за желание да се преструват, че никога нищо не се е случвало, а със своето мълчание той бе посочил, че няма нищо против. Вече няма сили, няма излишна жизненост за подобна връзка — за опасностите й, за изискването да бъде на ниво, потайността, добавена като крехка структура върху обикновения му живот, ръфащата обсебеност и постоянната заплаха, че ще бъде открита и прекъсната. Не може да понесе мисълта Нелсън да разбере, а му беше безразлично, че Рони знае. Дори му беше приятно, като остро ръгване с лакът под баскетболния кош. С Телма си подхождаха, всеки успяваше да прецени рисковете и ползите, съумяваха заедно да си изградят откраднато пространство, в което да могат да се чувстват свободни за час, свободни от всичко друго, освен един от друг. В рамките на собственото ти поколение — същите песни, същите войни, същото отношение към тези войни, същите правила и радиопредавания в ефира — можеш да прецениш какво е възможно и какво не. С човек от друго поколение нагазваш в мътни води, играеш си с огъня. Затова не му е приятно да усети дори малка промяна в температурата на Пру, усеща тази хладност като упрек.

Децата се хранят с тях, Джуди и Хари от едната страна на махагоновата маса на Спрингърови, наредена като за празник, Дженис и Рой от другата, Пру и Нелсън на двете челни места. Нелсън предлага да се помолят; кара ги всички да се хванат за ръце и да затворят очи, и след като са на път да започнат да вият от неудобство, произнася думите: Мир. Здраве. Уравновесеност. Любов.

— Амин — казва Пру, звучи уплашена.

Джуди не може да откъсне поглед от Хари, иска да види той как приема нещата.

— Хубаво — казва той на сина си. — Това в Центъра за детоксикация ли го научи?

— Не за детоксикация, татко, за рехабилитация.

— Както и да е, много ли религия имаше?

— Трябва да признаеш, че си безсилен и зависим от по-висша сила, това е първият принцип на Анонимните алкохолици и Анонимните наркозависими.

— Доколкото си спомням, ти не си падаше особено по тия работи с висшата сила.

— Не си падах и все още не си падам, под формата, под която го представя ортодоксалната религия. Нужно е само да повярваш в сила, която е по-могъща от нас самите — Бог, както го разбираме ние.

Всичко това звучи толкова категорично и заучено, че Хари си налага да се пребори с изкушението да поспори.

— Не, чудесно е — казва. — Каквото и да е, щом ти помага да изкараш нощта, както казва Синатра. — Мим му го беше цитирала веднъж. В къщата на Спрингърови тази вечер Хари се чувства на огромно и тъжно разстояние от Мим и мама и татко, и от целия онзи затънал, богобоязлив свят на Джексън Роуд през трийсетте и четирийсетте години.

— Навремето вярваше в много от тия работи — казва му Нелсън.

— Вярвах. Вярвам — казва Заека, осъзнавайки, че ядосва хлапето с дружелюбността си. Но не може да се въздържи да не добави: — Алилуя. Когато забиха онзи катетър в сърцето ми, видях светлината.

Нелсън заявява:

— В центъра ни казаха, че ще има хора, които ще ти се подиграват, задето си намерил верния път, но не казаха, че един от тях ще е собственият ти баща.

— На нищо не се подигравам. Исусе. Дано получиш всичкия мир и любов, и уравновесеност, които поискаш. Аз съм изцяло за. Всички сме за. Нали, Рой?

Малкото момче сърдито зяпва, задето така внезапно го набелязват. Отпуснатата му влажна долна устна започва да трепери; той извръща лице към майка си; Пру казва на Хари с тих, сдържан глас, в който се усеща някакво неясно шумолене на дъжд, който плиска по прозорец с щори.